Има много поверия за това, слънцето е смъртен враг на вампирите. Попаднат ли под слънчевите лъчи, те сякаш попадат в пламтяща пещ.

За да избегнат слънцето вампири напускат своите убежища само след залез слънце, а преди изгрева са принудени да се върнат в гробовете си.

Вампирите не могат да търпят миризмата на чесън, бягат като дявол от тамян от разпятия и не понасят свети мощи. Според някои вярвания, вампирите не се отразяват в огледало и не могат да преминава през течаща вода.

У някои народи съществува поверие, че бял кон може да познае дали в гробището има вампири. Който гроб конят подмине, значи в него мъртвецът е вампирясан.

Има няколко начина вампирите да бъдат убити - като бъдат застреляни със сребърен куршум или право в сърцето му да бъде забит дървен кол. След което трябва главата му да бъде отсечена с църковен меч, тялото да се изгори и пепелта да се разпръсне на вятъра.

Но противно на очакванията, вампирите понякога остават живи. В началото на ХVIII век унгарският град Лиебава бил нападнат от вампир. Епископ Олмутц започнал разследване и наредил на хората си да следят гробището от камбанарията. Една нощ постовият зърнал вампир в плащаница, който излязъл от един от гробовете. Вампирът оставил на него наметалото си и се отдалечил. Човекът на епископа изтичал до гроба и взел плащеницата, а когато след известно време вампирът се върнал, човекът се провикнал от камбанарията: "Тя е при мен. Ако искаш да си я вземеш, ела при мен! ".

Разярен вампирът се насочил към върха на камбанарията, а когато се изправил очи в очи с човека, той успял да го удари с чук по главата. Вампирът се свлякъл на пода и изпаднал в безсъзнание, постовият отсякъл главата му. С което нощните вампирски нападения над Лиебава приключили.