Древните ковачи в Китай прилагали неописуема жестокост, за да изковат оръжия-шедьоври за великите императори на страната. За целта те хвърляли хора в пещите.
Разкритието на тайната направи последният майстор на саби в Тайван Куо Ченг-хси през "Нешънъл джиографик".
"Това помага да се разтопи метала и да се създаде пречистено желязо, което после се изковава", разказва 65-годишният Куо.
Той е създателят на меча-шедьовър "Зелена съдба" от филма "Тигър и Дракон". Мечът е с почти еднометрово острие, по дължината на което минава драконова шарка. Изковал го е чрез горене на човешки кости, а не на живи хора.
Куо Ченг-хси е изковал стотици оръжия, принадлежащи на китайската и японската оръжейна традиция.
Какво се случва в ковачницата на Куо? Процесът с изковаването на оръжието започва с вкарване на плочка от желязно-стоманена в пещ, нагрята до 2 300 градуса по Фаренхайт. Когато материалът се нажежи до такава степен, че позволява да бъде обработван, се вкарва в електрическа преса, където се оформя под огнени струи. След това с чук върху наковалня.
В описания процес ролята на човешките кости е от голяма важност. Тайландският ковач разказва: "В костите се съдържа фосфор и когато те бъдат изгорени, той премина в метала. След известно време металът се насища с фосфор, а огънят започва да гори с тюркоазен пламък".
Древните предания носят и до наши дни, че горенето на кости пречиства метала и му придава дух.
Ченг-хси си набавя костите от две места: от свой приятел, служител в гробище и от самите клиенти, които му поръчват сабите.