Учени от университета в Торонто откриха наличието на нов силно устойчив газ с парников ефект в атмосферата. Това е изкуствено създаденият перфлуоротрибуниламин (PFTBA).
Перфлуоротрибуниламинът е газ, използван в производството на електронно и електрическо оборудване. Анализите на учените от Торонто показват, че именно той има най-силно излъчващ ефект от всички газове, намиращи се в атмосферата.
До сега най-голям ефект за глобалното затопляне се предполагаше, че има въглеродният двуокис. Перфлуоротрибуниламинът не бе включван в "семейството" на газовете с парников ефект.
С направеното откритие обаче става ясно, че за период от 100 години този газ има значително по-голям ефект за глобалното затопляне дори от въглеродния двуокис. Една молекула от PFTBA в атмосферата има същия ефект като 7 100 молекули CO2!
Намереният газ има дълъг живот в долната част на атмосферата и се разгражда много по-бавно от другите вредни газове в по-високите слоеве. До момента не е известен агент, който да може да го елиминира.
Като цяло парниковите газове представляват естествени или синтетични газове. Те попадат в атмосферата предимно чрез емисии, но и отчасти възникват в нея чрез химични реакции.
Според Протокола от Киото, емисиите на следните парни газове значително трябва да се намалят, а именно на: Въглероден двуокис (CO2), метан (CH4), двуазотен окис (N2O), халогенирани хидрофлуорни въглеводороди (H-FCKW/HFC), перфлуорни въглеводороди (FKW/PFC), серен хексафлуорид (SF6).
Най-важният газ, предизвикващ допълнителен парников ефект, е въглеродният диоксид (CO2). В последните 20 години 75% от антропогенните CO2-емисии в атмосферата са в следствие на изгарянето на твърди горива. От 1750 до 2001 се е стигнало до повишаване на концентрацията на CO2 в атмосферата с около 31%.
Спрямо доказаните вреди, които нанася въглеродният диоксид на атмосферата, е плашещо да се помисли какви са те в следствие на открития перфлуоротрибуниламин. Неговите нива с много по-голяма концентрация, а времето на разпад – много по-дълго.
