Чукането с чаши при наздравица е ритуал, който води своето начало от древни времена, и още тогава не се е правил случайно, а е носел сакрално значение за хората.
Според една от легендите хората през Средновековието са започнали да се чукат с чаши при веселби, за да изгонят злите сили.
Вярвало се е, че звънът, който чашите възпроизвеждат при допира си, е подобен на звъна от църковни камбани, които имат силата да гонят демоните.
Европейските аристократи често са се опитвали да убият враговете си като ги отравяли с вещество, сипано в питието им.
Това провокирало появата на обичай, при който всички хора на масата трябвало силно да ударят чашите си една в друга, така че напитките им да се смесят и всички да са сигурни, че никой от присъстващите няма да бъде отровен.
По традиция на големи празненства първо домакинът е трябвало да отпие от напитката си. Старите германски племена също са се чукали с чаши преди да отпият, за да изплашат злите духове.
Конниците на номадските племена са вярвали, че ако украсят чашите си със звънящи предмети, които да вдигат шум, ще държат злото надалеч от себе си.
По време на тибетската династия Шан обичаят е бил да се вдига шум преди изпиването на първата чаша за щастие и благоденствие.
Древните гърци също са изпълнявали този ритуал, като за тях е бил от значение звукът, при който изпиват виното си, защото са вярвали, че виното е напитка, която носи удоволствие за всички сетива.
Според традициите на гърците звънът на чашите също трябва да предизвиква удоволствие. В съвремието чукането на чаши при наздравица означава веселба, щастие, а в някой страни по този начин се изразява уважение.
В Япония например при неофициални вечери, когато искате да се чукнете за наздравица, чашите на всички хора, които седят около масата, трябва да са на едно ниво.
Но когато става въпрос за вечеря с високопоставени лица, при наздравица трябва да държите чашата си по-ниско от човека, който е на по-високо социално равнище в йерархията от вас, като по този начин ще покажете почит и уважение.
