Теориите, които твърдят, че всички същества на Земята са смъртни, бяха опровергани от учени, които откриха първият безсмъртен организъм.
Това е вид медуза, която притежава впечатляващата способност да трансформира тялото си и по този начин да живее вечно.
Медузата се нарича Туритопсис нутрикула и обитава основно тропическите води, макар че се смята, че произхожда от карибският басейн.
Същото същество е било открито и през 1883 г. в Средиземно море.
Тя е не по-голяма от 5 милиметра. Развива се от яйце, което преминава през вид ларва до полип, от който се образува и самата медуза.
Когато достига до полова зрялост, медузата отново се превръща в полип и отново повтаря жизнения си цикъл.
Останалите медузи след достигане на полова зрялост умират, но за изненада на учените Туритопсис нутрикула се подмладява.
Според доктор Даниел Мартинес животните, които започват по-рано полов живот, живеят по-малко в сравнение с животните, на които са им необходими няколко години, за да станат полово зрели.
Като се има предвид, че тези медузи не умират от естествена смърт, те са способни на прекалена репродуктивност, с която да нарушат естествения баланс в океаните.
За сега според учените няма опасност Туритопсис нутрикула да залее водните басейни, защото в океаните има много хищници, които се хранят с нейното потомство.
Но доктор Мария Миглиета смята, че вече е започнала една тиха инвазия на медузите по цял свят.
Специалисти по генетика и морски биолози активно изучават необикновената медуза, за да разберат как точно тя успява да предотврати процеса на стареене.
Процесът, през който тази медуза преминава, е наречен трансдиференциация – когато клетките се превръщат от един тип в друг.
Благодарение на този процес медузата е безсмъртна, но това не я прави неуязвима.
Методът на трансдиференциация при Туритопсис е вдъхновил учените да стартират научни проекти, с които да накарат стволовите клетки при хората да се самовъзстановяват и подмладяват.
Ако тези изследвания покажат ефективни резултати, може би процесът на стареене ще стане обратим.
