В Пиринско, точно под връх Ореляк се намира китното санданско село Пирин, което е известно сред местните като змейовото село или селото на змейовите невести.
Легендата гласи, че селото било предпочитано от змейовете за намиране на невести. Две майки убили и осакатили момиченцата си, за да ги предпазят от тъжната участ да пристанат на змей.
Село Пирин се намира само на около 3 километра вляво от пътя Катунци-Попови ливади-Гоце Делчев. Селото е запазила непокътната атмосферата от преди няколко десетилетия.
Няколко стари къщи са разположени края реката. Всяка къща е изградена във формата на кръст, за да пази от набезите на змейовете. Къщите са разделени от тесни улички, на които двама души едвам се разминават.
Останалите постройки са накацали на стръмните склонове на Пирин планина. Отгоре са разположени само плевните за сено, защото местните вярвали, че змейовото гнездо е било разположено на връх Ореляк.
Ако, подмамени от топлото време, седнете на беседката с формата на гъба в центъра на селото, ще може да чуете и легената за Гинчо – змейовия син.
Стана била най-личната мома на селото. Един ден змеят от Ореляк се спуснал и я грабнал направо от хорото. Хванал я здраво в хищните си нокти и я отвел в пещерата си.
Но пиринският змей имал смъртен враг – македонски змей. Един ден двата змея се сбили и македонският надвил. Върнала се мома Стана обратно в родното си село, но била бременна. Няколко месеца по-късно родила син, змейов син, който кръстила Гинчо.
Раснал Гинчо, пораснал, а на гърба му крила поникнали. Когато възмъжал, Гинчо влязъл в епична битка с македонския змей и го победил с помощта на топки лой. След победата си Гинчо се върнал в родното си село Пирин и заживял в него. Устроил се в майчината къща, но местните странели от него – нямали доверия на змейовия син.
Страх налегнал майките. Те с безпокойство гледали женските си рожби и се страхували Гинчо да не ги вземе за невести. Змеят се материализирал сред силна светлина и когато силна светлина озарила люлката на невръстна Мария, майка ѝ се уплашила, че змеят я е избрал за свой бъдеща жена.
Изплашената майка отишла в планината и току под връх Ореляк намерила билката Стоврес. Сварила отвара от растението и намазала дъщеря си, за да я загрози и змеят да не я задява.
Изгоряла нежната детска кожа и малката Мария починала. И майката на малката Николина видяла ярка светлина до люлката на рожбата си. Тя също намазала щерка си с билката.
Николина оцеляла, но останала с гротескно изкривени ръце и гърбица на гърба. До смъртта си момичето бродило из селото като призрак – отбягвано и обиждано от всички.
Наскърбило се сърцето на Гинчо от жестокостта на майките. Оттеглил се високо в планината под връх Ореляк и заживял там далеч от хората. А из селото продължили да се раждат деца със закърнели криле на раменете.
