Съединените Американски Щати са първата нация, която решава да се бори за опазването на природните си съкровища. Това не е никак странно, тъй като на огромната й площ се намират едни от най-впечатляващите гледки в света. Разнообразният й релеф е причина в Америка туристите да могат да открият всичко, което търсят.
Освен с прекрасни плажове и огромни мегаполиси, които отдавна са се превърнали в магнит за туристите, американската държава крие в себе си и много тайнствени кътчета, които представляват истинско предизвикателство за по-екстремно настроените натури.
Такова място е и Долината на смъртта - изпепеляваща пустиня, в която малцина са оцелели. Тук е възможно през цялата година да не падне и капка дъжд, поради което цялата долина става почти непроходима. Макар и районът да не изглежда привлекателен, за мнозина той притежава своя неустоим чар и освен това е истински рекордьор - в цяла Северна Америка Долината на смъртта е най-горещото, най-сухото и най-ниското място.
Това е причина голяма част от местността да бъде обявена за национален монумент още през 1933 г., а по-късно официално е открит Национален парк Долината на смъртта (Death Valley National Park).
Америкаците често се шегуват, че дяволът притежава цялата територия, на която се разпростира националният парк. Не само че отглежда посевите си в Дяволската нива и удря топки в Дяволското голф игрище, но тук се намира и Портата към Ада. Всички тези имена са дадени на определени райони. Наред с тях ще чуете и Проходът на мъртвеца, Каньонът на сухите кости, Гробищните планини и много други. Тези имена, от които могат да ти настръхнат косите, са все части от Национален парк Долината на смъртта.
Названието на този пустинен район е измислено от група златотърсачи, която търсейки пряк път, се изгубва в долината. След много лутане и почти на предела на силите си, хората успяват да се спасят и един от мъжете произнася: "Сбогом, Долина на смъртта! ", след което постепенно това име се налага. Започват да плъзват различни зловещи истории, свързани с този район, но по време на Златната треска, дори и тук са идвали златотърсачи, търсейки лесен начин да изкарат бързо пари.
Въпреки необичайно тежките климатични условия, Долината на смъртта е дом на много пустинни животни. Ще срещнете северноамерикански диви овце, които успяват да оцелеят само защото могат да пият вода веднъж на три дни. Ще се натъкнете на различни пустинни змии, които често пълзят, отскачайки от земята, защото и те не могат да издържат дълго на горещата земя.
От оскъдната расителност се отличава пустиннята иглика, която цъфти дори и в пустошта и сред оранжевеникавите пясъци изглежда съвсем не на мястото си. Друго интересно растение е редкият бял слънцецвет, който има покрито с власинки стебло и листа, за да може да се предпази от сухия и парещ вятър.
Можете да посетите Национален парк Долината на смъртта през всички сезони без лятото. Тогава в продължение на около шест седмици температурите се качват до 50 градуса по Целзий. Макар и рядко е възможно да паднат дъждове, а след тях почвата се превръща в глинест слой, който се напуква под палещото слънце.
Предпочитаният вариант за посещението на долината е по въздух, защото тук дори и най-издръжливите ще срещнат трудности. Това напълно обяснява и името на този американски национален парк.
