Легендите за птицата феникс преминават през гръцката, римската, китайската, египетската и славянската митология.
В китайската митология се казва, че фениксът е живял по високите планини, където е свивал своите гнезда, за да е далеч от хората. За китайците фениксът е един от четирите свещени пазители на Земята заедно с костенурката, белия тигър и дракона.
В китайските легенди фениксът е символ на грацията, мира и любовта. В японските предания огнената птица е съществувала на Земята, за да помага на хората. Тя олицетворявала Слънцето и любовта.
Всяка една от легендите гласи, че фениксът е можел да изгори в собствените си пламъци и след това да се прероди от пепелта.
В Древен Египет фениксът е символизирал прераждането, благоденствието и Слънцето. Безсмъртието му е дар от бог Озирис, за да може птицата да служи вечно на хората, олицетворявайки живота и силата на съзиданието.
В персийската митология фениксът е изобразяван като голяма сребърна птица с огнени криле, опашка на паун и глава на куче.
Гнездото му се намирало на Дървото на познанието и когато го разклащал на Земята, неговите семена падали. Според преданията Ева е изяла плода от Дървото на познанието, защото е завиждала за безсмъртието на райските създания.
Руснаците наричат феникса Жар-птица. Тя е обитавала короната на Свещеното дърво и била вестител на божествената воля.
Класическият феникс е роден от гръцки мит. Фениксът е красива птица, подобна на паун. Според легендите той се хранил всяка сутрин с утринна роса. Птицата е можела да се преражда от собствената си пепел и на практика е била безсмъртна, но много самотна.
За гърците фениксът е символ на безсмъртието, новото начало и триумфа над бедствията. Стотици автори от различни страни са били запленени от мистичната аура на феникса и са го изобразявали по различни начини.
Легендите за феникса обединяват определени характеристики - любовта, божественото, знанието, вярата в доброто, чистата сила, състраданието и благоденствието, които са се превърнали в непроменливи във времето ценности и идеали.
