Климатичните промени са факт, но дали теорията за глобално затопляне е повече истерия отколкото реален феномен? В книгата на Колин Грант „Митовете, според които живеем“ се казва, че терминът глобално затопляне е по скоро израз, разпространен от медиите, отколкото реално случващ се процес.
Тази теория нито е отречена, нито напълно потвърдена от учените, които се обединяват около друга теория. В обществото съществуват митове, които не се уповават на доказателства.
Първи мит : Температурите се покачват с бърза и безпрецедентна скорост.
Факт : Средните стойности са се покачили с 0.6 до 0.8 за последните 100 години, което влиза в рамките на естествените промени.
Втори мит : Въглеродният диоксид се е увеличил през последните 100 години, с неконтролируеми темпове.
Факт : Нивата на въглероден диоксид са наистина променени, но по различни причини. От началото на индустриалната революция, съдържанието му в атмосферата се е увеличило с 0, 2 % на година. Въпреки това, няма неоспорими доказателства, че въглеродният диоксид е виновникът за глобалното затопляне.
Трети мит : Топенето на ледените шапки и покачването на морското равнище са ясен показател за глобално затопляне.
Факт: Земята е променлива. Промените в Тихия или Индийския океан не могат да за доказателство, че има глобално затопляне, а топенето на ледниците може да е свързано както с температурата, така и с валежите.
Четвърти мит : Човекът е причина за глобалното затопляне.
Факт: Глобално затопляне се е наблюдавало на Марс и други планети от слънчевата система, където е установено, че не съществува човешка цивилизация.
Пети мит : Глобалното затопляне ще доведе до екстремни метеорологични условия.
Факт: Няма статистически доказателства, от световен мащаб в подкрепа на това твърдение. Регионални различия винаги могат да се появят. Увеличаването на честота на бурите може да се дължи и на растящата плътност на населението.
Всички проучвания по тази тема се опитват да разяснят картината, която термометрите и феномените ни показват, но е задължително да се уповаваме на конкретни данни, когато градим прогнози за бъдещето.
