Много от нас често си задават този въпрос, особено тези, които са алергични към силните аромати на парфюмите. Може би поверието, че парфюмът действа като афродизиак властва над по-практичните причини за използването на тези благоухания.
Погледнато исторически парфюмът може да бъде търсен при древните египтяни, които смесвали тлеещи смоли и дървесина по време на религиозните си церемонии. Смятало се, че парфюмът задоволява боговете и допринася за спечелването на по-добро място в следващия живот. Тези вълбоко духовни хора били толкова загрижени боговете да са доволни, че съдове с различни парфюми били оставяни по време на погребенията. Някои източници сочат, че са се използвали сходни ухания, а доказателство за тяхната сила се появило когато храмът на цар Тутанкамон бил отворен за първи път и от него лъхнал аромат. Той се бил запазил в продължение на над 3000 години!
В по-близки дни се споменава историята за Наполеон, император на Франция, който изпратил писмо на любимата си-Жозефина, в което й обяснява, че до една седмица ще се завърне от битка и тя да не се къпе дотогава. Рядко бихме седяли в една стая с някой, който не се е къпал в продължение на няколко дни. Каво точно стои зад писмото на Наполеон?
Тези, които изследват човешките взаимоотношения са открили необичайна информация, засягаща различните миризми. Смята се, че някои от нас придобиват различни апетити от различните аромати. И интересното е, че нашият „център за аромати” се намира в същата зона на мозъка ни, в която се проявяват и емоциите ни. Може би това обяснява някои специфични действия, като например чрез подушването на дадено ухание възрастен да се върне към детските си спомени.
Преминавайки напред в историята откриваме използването на парфюм и в римските бани. Тук къпещите се често използвали благоуханията два или три пъти на ден! Домашните любимци (кучета, коне) често са били парфюмирани по време на различни фестивали, а птиците са пускани от клетките им, за да могат и те да бъдат напръскани. Повечето от нас не биха парфюмирали кучетата и конете си, но не и римляните. Те свободно разпръсквали аромати и на гарнитурите, и по другите домакински приспособления. Слугите са използвали различни ухания от тези на по-високата класа.
Повечето източници на информация, касаеща парфюмите, отбелязват, че опаковката му винаги е била индикатор за приятния и желан конкретен аромат или вид парфюм. Мое собствено проучване показа, че има доста обикновени опаковки, които обаче са почти на астрономически цени.
Може би най - значителната информация за консуматорите е че ароматите не отговарят еднакво на едни и същи хора. Тъй като ние си имаме собствено мирис, някои парфюми ще действат негативно и ще променят желания от парфюма ефект. Много е важно първо да пробвате уханието преди да инвестирате по пет стотачки за някакво малко шишенце.
Не всички парфюми са еднакви. Идентифицират се: Perfume, който е най-силният и дълготраен; Eau de Perfume, който се използва за основа за подготовка на тялото за парфюма; Eau de Toillet-с много по-малка концентрация и често миришещ много по-приятно, отколкото се счита и Eau de Cologne - най-лекият аромат, който трае много кратко и е най-стария документиран парфюм, произвеждан и до ден днешен в Кьолн и носещ името на града - от тук идва и понятието одекoлон (Eau de Cologne = Вода от Кюлн).
Правилното прилагане на парфюма и също важно за постигане на желания ефект. Той трябва да се слага на пулсовите точки, като на китките, от вътрешната страна на лактите, на врата и зад ушите. Тези точки също така осигуряват необходимата за разпръскването на аромата топлина.
И последно - счита се, че парфюмът трябва да се слага след къпане и да се прилага директно върху кожата, а не върху дрехите. Съветът да се напръска парфюм във въздуха и да минете под капчиците му е просто мит.
