Освен общо ДНК, се оказва че съвременните хора и неандерталците споделят любовта към семейното огнище. Това се потвърждава от разкопки в някои от обитаваните от неандерталци пещери в Гибралтар.
Дълго време учените смятаха, че неандерталците са подвид на Homo sapiens и дори ги категоризираха под името Homo sapiens neanderthalensis. С напредъка на науката, генния анализ и откриването на все повече и повече останки от тези древни обитатели на Земята, става ясно едно.
Въпреки че споделяме общ прародител с неандерталците, както и някои гени, получени при кръстосване между неандерталци и кроманьонци по време на преселението на прахората от Африка в Европа, ние определено не сме преки наследници на неандерталците.
Приключили наскоро разкопки в пещерна система в Гибралтар разкрива една част от всекидневието на неандерталците, която ги доближава значително до съвременните хора. Оказва се, че примитивните обитатели на планетата ни са обичали домовете си и са си задържали дълго зад стените на „семейното огнище“.
Неандерталците не са били номади, които просто са се придвижвали заедно с плячката си, разчитайки на прикритието на временни подслони. Напротив, те са ходели на ловни излети, като за целта са се изнасяли с част от примитивните си оръжия на малки пещери, един вид „ловни хижи“.
Когато храната за племето е била обезпечена те са се връщали обратно в големите пещери, които са смятали за свой дом. До този извод са стигнали археолози от Оксфордския университет, които в продължение на няколко месеца са правили разкопки в пещерите в Гибралтар.
По време на разкопките са проучени четири големи пещери. В тях са открити голям брой различни оръжия за лов и приспособление за домакинството. Експертите са били впечатлени от голямото количество артефакти, което е било открито на толкова малка площ.
Сред откритите вещи се срещат множество каменни сечива и огнища, стъргалки за кожи, приспособления за отваряне на черупките на мидите, както и множество останки от тюлени, диви кози и сърни. Въглероден анализ на артефактите е помогнал да бъде установена приблизителната им възраст – 24 000 години.
Освен на сечивата и останките е било извършено и датиране на седиментните слоеве на четири от най-големите пещери на острова. Данните от изследването на пещерите, особено на най-голямата от тях - Горам, са показали, че седиментите им са с високо органично съдържание.
Това категорично доказва, че неандерталците не просто са ползвали пещерите за временен подслон. Те са ги обитавали за постоянна. Тяхната пещера е била техен постоянен дом, на тях и на поколенията след тях.
Неандерталците са се придържали към дома и стереотипите си докато не са били изместени (според някои скорошни изследвания изядени) от настъпващите от Африка Хомо Сапиенс.
