Sanovnik.bg»Статии»Мистерии»Когато умираме

Когато умираме

MarianeMariane
Джедай
329112127
Когато умираме

Истината е, че хората умират така, както живеят – всеки по свой начин. Въпреки това, съществуват редица признаци, които могат да ни покажат кога нашите близки вече са поели по пътя, от който няма връщане.

Важно е да отбележим, че при някои хора се наблюдават всички или повечето от знаците на приближаващата смърт, докато други просто напускат този свят без предупреждение. Така, ако ви се налага да се грижите за близък, който е на смъртен одър, ще имате време да се подготвите психически за наближаващата загуба.

Когато умираме

Разпознаването на знаците на смъртта ще ви помогне да потърсите помощта на близките си, ако смятате, че не сте състояние да се справите сами с това, което ви очаква.

Първи признак: Загуба на апетит

С приближаването на смъртта, когато се очаква тя да настъпи в рамките на следващите седмица или две, все повече от умиращите загубват всякакъв интерес към храната и напитките. Някои от тях дори отслабват до степен, в която не са в състояние да преглъщат нищо. Това стресира в голяма степен хората, които се грижат за тях.

Причина за това е заложеното ни социално схващане, че от поемането на вода и храна зависи оцеляването ни. Истината е, че няма смисъл да насилвате болните си близки, ако не искат, защото тяхното тяло вече не се нуждае от енергията, която храните доставят на организма.

Когато умираме

Единственото, което можете да направите, е да се погрижите да овлажнявате устните им с кубче лед или парченце плод. Не се безпокойте за тях – те не „гладуват“, просто тялото им „изключва“ една по една основните си функции.

Втори признак: Промени в умственото състояние

С наближаването на края някои болни биват обземани от безпокойство. Те непрекъснато оправят дрехите и завивките си или протягат ръцете си към нещо, което вие не виждате. Тези, които са в състояние да говорят, често разговарят с вече мъртвите си близки или небесни ангели.

Колкото и да ви тежи, не бива да отнемате илюзиите на умиращите. Колкото и да е напреднала науката, тя все още не е отговорила какво ни чака, след като физическото ни тяло престане да функционира. Дали пред очите на умиращите наистина се повдига завесата на един друг свят или става въпрос за неизследвани биохимични процеси в мозъка им няма значение.

Трети признак: Приливът на енергия

Когато умираме

Един от най-удивителните феномени в процеса на умиране е „Приливът на сили“. Обикновено се появява няколко дни до няколко часа преди физическата смърт при терминално болни пациенти. След като състоянието им се е влошавало постепенно в продължение на месеци, изведнъж болните се подобряват.

Някои се изправят в леглото или поемат храна, за първи път от дни насам. Усмихват се и говорят с близките си. Промяната е толкова удивителна, че изведнъж всички са готови да повярват в невъзможното. На каквото и да се дължи този прилив на енергия, той изчезва точно толкова бързо, колкото се е появил, след което състоянието на болните рязко се влошава.

Голяма част от умиращите изпадат в предсмъртна кома непосредствено след „Приливът на сили“. Често те стават апатични, не отговарят на дразнения или думи, дишат повърхностно и като че ли, постепенно заглъхват.

Сега е последният ви шанс да им кажете колко много ги обичате и колко много са означавали за вас, защото дори и да ви се струва, че те вече не са тук, експертите твърдят, че чуват всяка дума и усещат всяко докосване.

Когато умираме

Четвърти признак: Промени в дишането и циркулацията

В самия край на живота тялото на човек започва да преустановява една по една функциите си. Често ниското кръвно налягане на пациентите принуждава тялото да насочи кръвта към вътрешните органи и сърцето, в резултат на което по крайниците се образуват сини и морави петна.

Ръцете и краката на близките ви може да станат леденостудени. Тези промени не бива да ви притесняват, защото – уверяваме ви, това не им причинява дискомфорт или болка.

Пригответе се да се сбогувате с близките си, когато чуете характерните промени в дишането, които са най-ясният предвестник на смъртта. Пациентите придобиват дишането на Чейн-Стокс. Става дума за вид патологично дишане.

При него дълбочината на дихателните движения постепенно се увеличава, след което плавно намалява и настъпва мъчителен период на апнея, т.е. липса на дишане. Периодите на апнея варират от 30 секунди до 2 минути. Това ще продължи докато човекът не си поеме и последната глътка въздух. И сърцето му не спре да бие завинаги.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

4.1
532
426
310
27
10
Дай твоята оценка:

Коментари (53)

Изпрати
Елена
Елена
08.04.2014 19:33
Когато почина моята майка не бях в къщи ,но пътувах към нея .Прибирайки се при нея имаше наши роднини . Едната от каза че последно е казала моето име и е обяснила че аз нямам телефон в къщи .Накара ме да седна до нея .Тя все още не бе затворила очите си ,просто ме чакаше .Макар и да бе минало време около 30-60 минути тя ме чакаше .Постепенно ги затвори сама . Боже след толкова години все още ме боли страшно много че не бях там . Често си приказвам с нея и сега . Разбрах колко погрешно разбираме нещата приживе .Колко ненужни неща си казваме и колко ненужни действия правим .Живота така както се вдъхва така си и отива от човешкото същество .Сега само мога да кажа "Мила мамо никога не те забравям .Обичам те така както не съм те обичала никога . Лъжа е че с годините се свиква ,липсваш ми все повече .Прости ми ."
43
0
Aven
Aven
02.04.2014 22:35
Всичко е вярно в статията, а чувството, когато загубим любим човек е..... няма такава друга душевна болка. Ако прочетете книгите на д-р Нютон ще можете да облекчите болката от загубата на близък.
26
0
ванеса
ванеса
22.02.2014 12:12
най-лошото е когато не е бил болен, и стане внезапно, голям шок е,аз още не мога да се осъзная и още повече като е млад
13
2
Румяна
Румяна
12.01.2014 18:36
всичко е наистина вярно, да добавя още малко от собствен опит, след отказа на храна известно време остава само водата, когато и тя се откаже няма връщане със сигурност, отделят се очни секрети със наситен жълт цвят, преди края неконтролирани /дори и ако умиращия е в пълно съзнание/ изпражнения и то премесени с кръв, просто организма се освобождава от всичко в борбата за още малко живот, това с крайниците също е вярно дори и доктор да се опита да вземе кръв - всички кръвоносни съдове се се свили и прибрали не можете да намерите и капка, и на самия край освен описаното дишане може да има и конвулсии на тялото, последно един съвет - до този момент вече трябва да сте успели да изкажете цялата си любов към близкия и ако при него има доктор най-близките е по-добре да се махнат, всякакви ревове и викове "не си отивай" само удължават агонията на близкия, защото той наистина чува, а и не ви трябва да видите угасващия поглед за финал
26
0
Ваня
Ваня
23.12.2013 09:05
Това което е написано е самата истина.
10
0
Ивелина
Ивелина
19.11.2013 18:58
"За съжаление и аз изпитах твърде рано мъката по загубата на мама. Не съм мислела до сега,че може да съществува толкова много болка. Беше жестоко да съм до нея и да не мога да й помогна. Минаха само няколко дни, но едва ли някога ще забравя всичко,което преживях. Тя си отиде, а болката остана за нас. Всичко описано в статията наистина се случи пред очите ми, но тогава не знаех, че всички тези признаци са предвестниците на смъртта. Когато прочетох статията всичко отново оживя пред очите ми."

Все едно съм го писала аз, само че аз знаех, че настъпва края и мисля, че вдигнах около себе си защитна стена, толкова се страхувах и страдах, че все едно всичко това не се случваше с мен.Толкова съжалявам, че не й казах : " Обичам те " за последно, толкова ме беше страх...
29
1
Даниела
Даниела
02.11.2013 20:58
За съжаление и аз изпитах твърде рано мъката по загубата на мама. Не съм мислела до сега,че може да съществува толкова много болка. Беше жестоко да съм до нея и да не мога да й помогна. Минаха само няколко дни, но едва ли някога ще забравя всичко,което преживях. Тя си отиде, а болката остана за нас. Всичко описано в статията наистина се случи пред очите ми, но тогава не знаех, че всички тези признаци са предвестниците на смъртта. Когато прочетох статията всичко отново оживя пред очите ми.
31
0
роси
роси
31.10.2013 18:09
толкова ли е важно правописа при тези статии?човек го мисли , изживява като пише.какво толкоз?не е молба за работа!
11
1