Кордицепсът, известен още като тибетска гъба или ярца гунбу гъба, е известен като панацея за редица заболявания при хората. Съвсем наскоро стана ясно, че малката тибетска гъба е един от мощните естествени афродизиаци. Но това е при хората. Кордицепсът, наричан още гъба-червей има ужасяващо действие върху насекомите.
Веднъж попаднал в организма на различни насекоми, мравки, паяци и др. подобни инсекти кордицепсът започва да се развива. Тази паразитна гъба не просто се храни с някои тъкани и органи на насекомото.
Тя бавно и целенасочено променя поведението на засегнатото същество. Тайнствената тибетска гъба зомбира приемника си, за да може да осигури съществуването и успешното си размножаване.
Когато паразитът в тялото на горката мравка достигне полова зрялост и е готов да се размножи, тъканите на кордицепса бавно плъзват към мозъка на заразеното насекомо. По неизвестен засега на учените начин гъбата изпраща сигнали към засегнатото същество.
Тези сигнали принуждават домакина да се изкачи нависоко в клоните на дървото, да избере голям лист и да се прикрепи здраво към него. След което насекомото умира, защото зловещата гъба изяжда мозъка му, пробива черепа му и разпръсква спорите си възможно най-далеч.
Пренасянето на спорите Кордицепса (Cordyceps) става изключително лесно и е изключително заразно за насекомите, които обитават естествените хабитати на тибетската гъба. Защо тогава, когато една мравка се зарази с тази гъба, заболяването не се пренася върху всички останали насекоми в колонията, а един вид се самоограничава.
Екип от учени, ръководен от Сандра Андерсън от Университета в Копенхаген смята, че е намерила отговор на този въпрос. В продължение на няколко години д-р Андерсън и колегите и са наблюдавали поведението на насекоми, които да погълнали спори на паразитната гъба. Откритието им е било изненадващо.
Кордицепсът не просто контролирал последните мигове на буболечките. Той е контролирал цялото им поведение от заразяването да смъртта им. Веднъж заразени „зомбираните“ мравки работнички доброволно напускали колониите и се отправяли към „гробището за заразени мравки“. Там те кротко изчаквали растението са достигне до зрялост и принуждавани от него се качвали да умрат на високо.
Чрез този естествен механизъм на самоограничаване на заразите Ярца гунбу, всъщност се грижи са собственото си оцеляване. Ако зарази твърде бързо цялата колония от насекоми, скоро няма да има в кой да се засели и чии тъкани да изконсумира, така че съществуването на неинфектирана мравча колония, обезпечава бъдещето на самия кордицепс.
Съвсем наскоро микробиологично изследване на проби от починали „мравки-зомбита“ е показало, че горките нещастни насекоми са били засегнати и от втори вид паразитна гъба. Открити са спори на гъбата с латинско наименование Ophiocordyceps camponoti-rufipedis, който пречи на половото съзряване на тибетската гъба.
Ограничен от действието на втория паразит, кордицепсът не е в състояние да достигне зрелост. Семенниците му не узряват и той не е в състояние да произведе спори, които после да изхвърли и така да завърши жизнения си цикъл.
Така действието на втория паразит действа като силен контрацептив на тибетската гъба и предпазва заразената колония от пълно унищожение.
