Някога задавали ли сте си въпроса какво правят военните инженери от "Локхид Мартин", когато не са заети да проектират свръх бързи изтребители и смъртоносни оръжия? Отговорът ще ви изненада - те търсят решение на един от най-наболелите глобални проблеми – достъпът до питейна вода.
Повече от 780 милиона души в световен мащаб нямат достъп до прясна питейна вода. Глобалното затопляне и резките климатични промени са само едната страна на монетата.
Най-големите консуматори на питейна вода са развитите страни. Колкото повече страни напредват технологично и икономически, толкова повече ще се увеличава потреблението на безценната течност.
Въпреки, че почти две-трети от повърхността на планетата е покрита с вода, едва три процента от общото количество водни запаси е годна за пиене. Още по-лошата новина е, че по-голямата част от годната за пиене вода все още се намира в замразената си форма в ледените шапки на планетата и ледниците.
Един от начините за снабдяването с годна за консумация вода е чрез обезсоляване на морска вода. Съществуващите до този момент технологии постигаха това по два начина.
Първият начин е т.нар обратна осмоза или прекарване на морската вода през серия от различни филтри под налягане. Вторият е чрез кондензиране на отделени при кипене пари. Недостатъците и на двата метода е високият им енергиен разход, за добиване на питейната вода.
Решението на задаващата се глобална водна криза е намерено - казва се графен. Графенът е единичен слой въглеродни атоми, които са свързани нагъсто в структура от шестоъгълни бензенови пръстени. Инженерите от "Локхид Мартин" обявиха изобретяването на свръхтънък графенов филтър, който лесно ще може да обезсолява океанска вода и да я превръща в годна за консумация.
Според иноваторите: „Графеновият филтър е 500 пъти по-тънък от най-тънките съществуващи в момента на пазара филтри и е поне 1000 пъти по-здрав“. Предварителните изпитания на изработения прототип са показали, че освен всичко до тук, той е и изключително икономичен в енергийно отношение. Енергията, нужна за филтрирането на водните молекули и отделянето на солта през фината карбонова решетка е сто пъти по-малка отколкото тази, която се използва в момента.
Доскоро учените смятаха, че съществуването на равнинен графен, който е съставен само от един-единствен слой въглеродни атоми на практика е невъзможно. Според тях графенът е твърде нестабилен по отношение на образуването на огънати структури като фулерени или нанотръби. Добавянето в структурната решетка на петоъгълни или седмоъгълни клетки успешно се е справило с предизвикателството.
Специалистите от развойния отдел на Локхид Мартин са оптимисти и смятат, че първите прототипи от революционното откритие ще могат да бъдат изработени още в края на годината. Ако те успешно се справят с практическите тестове, от компанията прогнозират, че първите бройки могат да бъдат на пазара още в края на 2015 година.
