Музеят Джилкрис, намиращ се в Тулса, е построен през 1913 от адвокат на име Флауър Нелсън, който закупува парцел от 80 акра земя. През 1943 голямото жилище става дом на индианските сирачета от близките резервати, а през 1949 Томас Джилкрис се завръща в дома си.
По това време той премества и цялата си колекция от картини, а накрая построява и музей, който е бил достъпен за живущите в Тулса. Създава и 23 акра с градини, подобни на тези в западна Америка.
Томас е роден през 1890. Имал е страст към изкуството и културата на западна Америка и през 1922 започва да събира своята колекция, която след смъртта му е подарена на музея, заедно с къщата и градините, които стават част от него.
Женен е два пъти. От първата си жена на име Бел Харлоу има две момчета, Томас и Бартън, а след развода си, се жени за Норма Смолууд, от която има дъщеря на име Дес Кайн.
Малко след смъртта му, в имението започнали да се случват странни неща. Присъствието на призрак е било усетено, чуто и видяно първо от обитателите на имението.
Работещите там са дочули стъпки навсякъде из къщата, а вратите и прозорците са се отваряли и затваряли сами. Присъствието му е било доловено даже и в градините.
Има сведения и за поне седем индиански деца, които някога са живели тук. Техните духове също обичали да играят из градините.
В имението се провело изследване на паранормалното, което продължило цяла нощ. И в двете горни стаи са уловени странни чувства и писания, и са филмирани визуални аномалии. В северната стая с номер 10 е записан шепот, идващ от някакво паранормално явление, което е викало името на г-н Джилкрис, а някаква невидима сила е издърпала косата на изследователя. На камерата е уловено и замъглено ехо, идващо от хола на долния етаж.
При второто претърсване за паранормални явления, се е дочул викът „Помощ! ”, идващ от северната спалня. Западната стая също била хипер активна. Невидими привидения на деца са помолени от изследователите да им помогнат да открият нещо и след 15 минути наистина на пода е намерена част от обеца. В западната стая е открито счупено дървено колело от някаква много стара играчка.
В пиано залата също имало висока активност. При опит за връзка с призраците се чувал силен удар, идващ от спалня, намираща се на горния етаж.
От кухнята са долитали неясни мъжки гласове, но си личало, че са ядосани. Една от изследователките тръгнала по посока на гласовете, но усетила гневно присъствие зад себе си. Разбирайки, че не е желан, екипът напуснал къщата, но оставил няколко играчки в килера, за да могат децата - духове да си играят.
Във Vina Rae’s Grill & Graze, намиращ се във вътрешността на стара гимназия, има явления на гласове, стъпки, чукане по стените и странни кръгове, които са видими на снимки. Става въпрос за всекидневни случки. Видяна била и обезглавена жена, за която се смята, че е убита и изгорена преди около 50 години. В някои дни се усещала миризмата на изгоряла коса, а има и хора, които твърдят, че някой ги докосва.
В Бартълсвил има имение, построено през 19 в. и наречено Лейбъди Меншън. В първите години на 20 в. то било място на 4 убийства. Всичко, което е останало от нея, са каменните стени и основата й. Днес ако някой пробва да премине през буйната растителност наоколо ще открие, че фенерчето не му свети, ще чуе невидими хора, викащи го по име, ще подуши странни миризми и ще види странни животни, тичащи наоколо.
В спотрния салон Биси късно през нощта се чуват звуците на някакво четирикрако животно, а ледени тръпки можело да се усетят навсякъде. Виждан е мъж с дълго черно палто и черна шапка. Станало ясно, че преди, на същото това място се е намирала морга, още от времето, когато труповете са докарвани с каруци и с впрегнати коне.
Друг пример е историческата къща къща МакБрайд, която служи за „Подслон и закуска за духове” (Bed & Breakfast house 4 ghosts). Гостите й са усетили почукване по раменете, подърпване на дрехите или леко оскубване. Привиденията са чувани денонощно да бродят нагоре и надолу по стълбите. На една от спалните вратата е отказвала да се затвори нощно време, в друга стая се чувала глъч от някаква забава, разни вещи са изчезвали, а гостите са били будени посред нощ, виждайки някой призрак, застанал до леглото им.
Имението Стоун Лайън Ин, построено през 1907 от Ф. Хютън, също е известно с паранормалните си явления. Хютън е имал 12 деца, които имали навика да се качват на третия етаж, където се намирали играчките им. Знае се, че едно от децата, осем годишната Аугуста, починала, защото прислужницата й дала грешно лекарство, за да предотврати кашлянето й.
Смята се, че една от призрачните обитателки на къщата е именно малката Аугуста. Чувани са детски стъпки, изкачващи се и слизащи надолу по стълбището. Едно от децата на семейство, настанило се през 1986 в имението, намирало играчките си, които също били държани в килера на третия етаж, разпиляни по пода. Това продължило и даже след като баща му започнал да заключва стаята.
Появявал се е и мъж, явно пушещ цигара, тъй като въпреки царящите в хотела правила за забрана на тютюнощушенето, гостите можели да усетят и видят цигарения дим.
Оклахомският отдел за проследяване на призраци е открил доказателства за съществуването на призраци в къщата, а гостите и до днес се натъкват на странните привидения.
