Съдейки по броя на ръцете, които са изобразени в праисторическите пещери, изглежда че човешката ръка представлява интерес за хората още от каменната епоха. Археолозите са открили ръце от камък, дърво и слонова кост, направени от древните цивилизации. Императорът на Китай е използвал отпечатъка от палеца си при запечатването на документи през 3000 г. пр.н.е. Информация относно законите и практиката на гледането на ръка е намерена във ведически скриптове, Библията и древни семитски писания.
Аристотел (384-322 пр.н.е.) открива трактат за гледане на ръка. Гръцките лекари Хипократ и Гален са познавали хиромантията и са я използвали за клинична помощ. Юлий Цезар съди за хората си по техните длани.
Практикуването на хиромантията, за съжаление става незаконно след като Католическата църква я заклеймява като дяволско дело. Всеки, който е разкрит, че се занимава с нея бива убиван. Когато църквата започва да губи своето влияние в обществото, здравият разум надделява. Забележителни хора като Парацелз (1493-1541) и Флуд (1574-1637) връщат уважението към хиромантията чрез техните писания. По-късно, през 19 век, д-р Карл Карус, лекар на краля на Саксония, свързва дланите с отделни типове личности. Напредъкът в генетиката и психологията дава тласък на хиромантията в модерната епоха.
През 1901 г. Скотланд ярд приема техниката на пръстовите отпечатъци при криминални разследвания и идентификация. Медицински изследователи, които се занимават с изучаване на различни типове кожа (дерматолози), са открили съответствие между генетичните аномалии и необичайни белези по ръката. Проучванията потвърждават връзката между специфични отпечатъци на палеца и сърдечни заболявания.
През последните години хиромантията е много добре възприемана в целия свят. Във всяка страна по света могат да се намерят професионални хироманти, които четат по формите и линиите на ръцете. В почти всяко женско списание има някаква информация за гледане на ръка. Има хиляди книги, написани по този въпрос, както и клубове по хиромантия по целия свят.
