Хималаите имат слава на безмилостни планини, които са отнели живота на стотици любители на опасните авантюри. Склоновете на Хималаите пазят в ледената си прегръдка телата на нещастните алпинисти, които са подценили климатичните условия на най-суровото място на света или просто не са имали късмет.
Хората в Хималаите са ставали жертва не само на суровото време. Едно езеро, открито през 1942 година внесе смут в световната научна общност. Мистерията на езерото със скелетите още не е намерила своето рационално обяснение.
Езерото Рупкунд е малко ледниково езеро, случайно открито в първата четвърт на 20 век. Намира се в индийския щат Утаракханд, на височина 5029 метра над морското равнище.
Рупкуд стои високо в планината, далеч от обичайните търговски пътища до Тибет. Не се намира във важен в исторически аспект регион и никой нямаше да знае за съществуването му, ако не беше открило страшната си тайна.
Езерото на скелетите е името, което получава малкото глетчерно езеро, след като от водите и леда около тях бяха извадени повече от 500 човешки черепа, кости и най-различни предмети. Има различни хипотези за произхода на зловещата находка.
Консервативните археолози първоначално лансират теорията, че черепите са остатък от древни група хора, населявали областта около езерото, които са станали жертви на масова епидемия или природно бедствие като свлачище или премръзване.
Привържениците на тази теория остават много разочаровани, когато по-внимателно изследване на останките показва, че голяма част от черепите имат тежки травми. Някои археолози предполагат, че причина за това може да е внезапна ледена градушка. Ледени късове, големи колкото топки за тенис, са застигнали древните хималайци, които не е имало къде да се скрият от това бедствие.
Известно потвърждение на това научно твърдение може да се намери в древните хималайски песнопения и легенди. Според преданията кралят на Канудж (древна земя, която се намира на юг от Гарвал), разгневил боговете като не се съобразил с мъдрите съвети на шаманите си.
След като присъствал на важно поклонение в чест на богинята Нанда Деви, кралят заедно със цялата си свита, множество танцьорки, музиканти и слуги, както и бременната му съпруга се отправили обратно към двореца си, минавайки напряко през свещените земи на индийската богиня.
Застигната от родилни мъки, бременната кралица родила в пещера в близост до езерото Рупкунд. Това допълнително разгневило честолюбивата богиня. Нанда Деви изпратила ужасна ледена градушка, която да убие всички, които се осмелили да навлезнат в свещените и земи, най-вече майката и новороденото, които се считали за нечисти непосредствено след раждането.
Дали легендата е истина, дори с усилията на съвременните технологии не може да се установи. Съвременните ДНК тестове на костите, които са се запазили изключително добре в суровите климатични условия на Хималаите, показват, че предполагаемата възраст на намерените човешки останки е 850 години. Това е почти половин хилядолетие по-късно от първоначалната преценка на учените, направили зловещото откритие.
Друг интересен факт е категоричното различаване на две съвършено различни групи скелети. Половината от намерените останки са принадлежали на неестествено ниски хора. ДНК тестове на останките показват нехарактерни генетични мутации, които не могат да се свържат с коренното население на този регион. Почти един век след откриването му Езерото на скелтите упорито крие мрачната си тайна.
