Американската космическа агенция НАСА официално сложи край на програмата си „Космическа совалка“ през есента на 2011 година. Златната ера за космическите совалки приключи след близо три десетилетия на невероятни постижения и разтърсващи трагедии, подобни на тази със совалката Чалънджър. Общо 135 космически полета са били осъществени за този период. Сега всичките ресурси на американската космическа програма са насочени към усилията за изпращане на астронавти до Марс и други подобни космически мисии.
На фона на успехите на американската програма за космически совалки, руската програма за създаване на ракети за многократно използване е повече от скромна. Тя е незабележима, на практика. Колко от хората въобще са чували за руски совалки? Навярно само заклетите любители инженери.
Наименованието на руската космическа програма е било „Буран“, в превод от руски – снежна буря, виелица. Построяването на космическия обект е било възложено на Тушинските машиностроителните заводи, които се намират северозападната част на Москва.
На външен вид руската совалка Буран е идентично копие на произвежданите в този момент американски совалки. След многократни опити и изследвания руските авиоконструктори и инженери са достигнали до извода, че аеродинамичните качества на американските космически съоръжения са оптимални. Значителни разлики се наблюдават във вътрешността на двата конкурентни модела.
Руският космически кораб не е разполагал със собствени двигатели, като по този начин е разполагал с повече полезен обем. Общото тегло на Буран е било 105 тона. Дължината му е е достигала 35.4 метра, височина – 16.5 метра и размах на крилете – около 24 метра. Предвидената обитаема площ е била около 73 куб.метра, които са били напълно достатъчни за приютяването на 2 до 4 астронавта на борда на совалката.
Една от основните разлики между руската космическа совалка и конкурентните американски е била липсата на двигатели. Предвидено е било извеждането и в орбита да става посредством ракети-носители, което е осигурявало четири пъти по-голяма подемна сила. Твърдото гориво, основния виновник за трагедията, която сполетя астронавтите от Чалънджър, е заменено с течно, с оглед повишаване на безопасността.
Руската совалка Буран изпълнява един - единствен космически полет. На 15 ноември 1998 г. корабът е изведен в околоземна орбита с помощта на ракета-носител „Енергия“. Совалката изпълнява безупречен полет, продължил 206 минути, като за това време прави две пълни обиколки на земното кълбо. Въпреки тежките метеорологични условия, успешно изпълнява напълно автоматизирано кацане на космодрума Байконур.
Полетът, който Буран изпълнява, е напълно автоматизиран и безпилотен. Живото-поддържаща система никога не е инсталирана на совалката. Не е инсталиран дори софтуер, с който компютрите на борда да функционират.
Разпадането на СССР слага край на амбициозната космическа програма. Проектът „Буран“ окончателно е прекратен през 1993 г. Приблизително 14.5 милиарда рубли или около 24 милиарда долара са вложени в разработването на руски космически совалки. Първоначалните планове са били да бъдат построени 5 орбитални кораба. Изцяло са построени само два – Буран и Байкал. Третата совалка е недостроена.
Съдбата на Буран е окончателно решена, когато при инцидент на 12 май 2002 година, совалката е напълно разрушена в резултат на срутване на покрива на хангара, в който е съхранявана. Инцидентът отнема живота на осем от работниците сградата.
Политическите промени заварват Байкал – втората руска совалка на космодрума Байконур, понастоящем територия на Казахтан. Властите на независима република Казахстан обявяват Байкал за изключителна тяхна собственост. Третата совалка е продадена на авиационен музей в Германия.
