Представяте ли си как щеше да изглежда светът днес, ако Германия беше спечелила Втората световна война? Амбицията и желанието за победа на райхсканцлера на Германия Адолф Хитлер не е познавала граници. Неспособен да приеме поражението и края на мечтата си за нов световен ред Хитлер се вкопчва в все по-отчаяни е екзотични опити да постигне победа над войските на съюзниците.
През есента на 1942 година армията на нацистите е спряна пред стените на Сталинград. Генерал Ервин Ромел (лисицата) е разгромен при Ел Аламейн. Настъплението на 6-та германска армия предвождана от Фридрих фон Паулус е спряно от войските на Червената армия. Силите на Антантата се разпадат. В последен, отчаян опит да постигне съкрушителна победа Адолф Хитлер се обръща за помощ към родения на територията на Австро-унгарската империя етнически германец Херман Оберт.
Херман Оберт е определян като един от пионерите в ракетното инженерство. Той поставя основите на астронавтиката и построява първият ракетен модел едва 14 годишен - още ученик. От 1928 г. до 1929 работи в Берлин като консултант на филма Frau im Mond (Жена на Луната). Това е първия в света филм, който показва сцени заснети в Космоса.
През есента на 1929 г. Оберт, с помощта на студентите, които обучава в Техническия университет в Берлин, изстрелва успешно първата в света ракета с течно гориво, наречена Kegeldüse (Конус-дюза). Един от студентите, които активно работи по този проект е Вернер фон Браун, който по-късно взима дейно участите при разработването на военните ракетни проекти А4, по-известни днес като V-2.
Когато през 1945 година Съюзниците триумфално завземат Берлин, те слагат ръка и на плановете на нацистите. Внимателното проучване на намерената след капитулацията на Германия документация показва, че нацистите сериозно са обмисляли възможността за построяването на гигантско космическо огледало, което да използват като „слънчево оръдие“.
Според автора на идеята Херман Оберт, космическото огледало с ширина почти 1.5 километра има за цел да фокусира слънчевите лъчи върху точно определени точки върху земната повърхност, като по този начин осигури слънчева светлина по желание, до всяка точка на земното кълбо.
Нацистите са се надявали космическото огледало да се окаже най-мощното създавано от човек оръдие, което да е в състояние да унищожи вражеските градове и дори да повиши температурата на водата до точката на кипене в определени зони на океана или дори да изпари водите му. Съоръжението е описвано пред командващите германската армията като „върховното оръжие“.
Приблизителната цена на конструираното от немския инженер огледало е възлизала на 3 милиона германски марки. Плановете, които Съюзниците са открили след капитулацията на нацистите показват, че се предвиждало извеждането на различни части на обекта в геосинхронна орбита на приблизителна височина от 36 000 километра над земната повърхност.
Веднъж изведени в геосинхронна орбита (подобна на геостационарната орбита, но с елиптична форма орбита) различните части е трябвало да бъдат сглобени. По проект цялата повърхност на гигантското съоръжение е трябвало да е огледална, в това число страничните ръбове и гърба.
Мащабният космически проект е разполагал с места за кацане на ракети - отвори с големина от около 10 метра. Предвидени са били дори помещения за хидропонни градини, които да доставят кислород и храна на обитателите на обекта, както и слънчеви генератори на електричество, които да обезпечават захранването.
