Уроки

Уроки

Едно от най-мощното и заразяващо суеверие в световната история е идеята за урочасване и лоши очи.

Най-големият ужас, изпитван от първобитните ни предци бил, когато погледнели в очите на свой събрат и видели там своето собствено отражение. В древността вярвали, че очите са прозорец на душата на човека. Чрез тях лошите хора с дяволски способности можели да причиняват болести, смърт или да донесат лош късмет.

По тази логика, според първобитния човек, появата на отражението му в чуждите очи е било само и единствено в резултат на лоши намерения. В онези дни понятията за зло и завист били много сходни. Поради това хората вярвали, че злобарите с лоши очи завиждат на собствеността или щастието на околните.

Евреите казват "кайн айнорах" - "да не ти е уроки", всеки път, когато похвалят или изтъкнат някого, заради неговите късмет и щастие. Заклинанието се използва от огромен брой хора вече четири хиляди години. Може би наистина е ефикасно.

Урочасване

Силите на злото се интересуват най-вече от талантливи, умни и красиви деца. Затова всеки път, когато похвалите дете, незабавно след това трябва да се каже противодействието "да не ти е уроки".

Практиката на китайците против уроки много се различава от Западната традиция. Те говорят всичко наопаки. Например, ако дадено дете е красиво и умно, те настояват, че е грозно и неуко.

Гърците пък винаги са били известни със своите сини мъниста и броеници, използвани като защита от урочасване. Арабите внимават да не се хвалят на висок глас, за да не ги чуят злите сили и да дойдат да им отмъкнат постигнатото щастие или богатство.

Зли очи

В Средиземноморските страни пък са много разпространени пластмасовите сини оченца, сложени като амулет на предното стъкло на автомобилите или закачени на ключодържателите.

Освен изброените заклинания и амулети, срещу урочасването добра защита е и плюенето, особено през лявото рамо. Египтяните пък изрисували изцяло очите си с грим, защото се смятало, че кръгът предпазва от урочасване.

Има доказателства, че в праисторическо време хората вярвали в чудовища с изумрудени очи. В Древен Рим с омагьосването се занимавали професионални вещици. Практиката устояла на времето и се разпространила из цяла Европа.

През Средновековието пък страхът от урочасване бил толкова силен, че само при предположението, че някой притежава лоши очи, на момента бил изпращан на кладата.

4.1
Общо 24 гласували
5 11
4 6
3 5
2 2
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати