Има много растения, които предизвикват халюцинации, ако се дъвчат, пушат или се вдишват изпаренията им. В Африка най-разпространена е ибога – корен от растение, което се използва в Габон и Конго от последователи на култа Буити.
Бушмените от Ботсуана използват луковиците на растението Куаши, като натърквайт с резенчета от тях разрези върху кожата на главата си. Така веществата от растението проникват направо в кръвта им.
Кана е тайнствен африкански халюциноген, който се е дъвчел, за да предизвика радост и видения.
В Европа растат много растения, които имат халюциногенни свойства. Това са различните видове коноп, разпространен също така в Индия и Непал.
В Европа и Азия расте червената мухоморка, която някои народи на Сибир употребяват за основа на свещен наркотик. В Нова Гвинея използват корена на растението мараба, който прилича на джинджифил.
В Папуа за бързо заспиване и предизвикване на видения се използва смес от листата на растението ериба с кората на дървото агара. В Индия и Индонезия за предизвикване на халюцинации се използва голямо количество индийско орехче.
През средните векове халюциногенните растения се използват много активно в Западна Европа. Тогава те се използват за магии и познаване на бъдещето. Мандрагората, а по-точно коренът й, е едно от най-употребяваните по това време растения.
Индианците от древността са използвали корен на лекарствен аир, който е известен с халюциногенните си ефекти. Най-известното растение в Мексико, което предизвиква халюцинации, е кактусът пейот, известен още и като мескалито.
Той е бил използван за предизвикване на видения по време на тайнствени церемонии. Въпреки че отглеждането му е забранено на територията на САЩ индианците се възползват от правото да изповядват култа си и използват мескалито при церемониите си.
В Мексико са се използвали от древни времена гъбите теонанкатъл и семената на цветето ипомея. В Боливия кактусът Сан Педро е известен с халюциногенните си свойства и се е използвал за предизвикване на видения.
