Знаем повече за космоса отколкото за човешкият мозък. Въпреки напредъка в областта на медицината и образната диагностика, човешкият мозък и процесите, които протичат в него си остават загадка. Кое е това, което ни определя като личности, как взимаме определение решения и как реагираме в стресови ситуации?
Човешкият мозък е органът обвит в най-голяма мистерия. Парадоксално, но за този най-важен орган в нас, се знае най-малко. Пробив в разбирането на начина по-който той функционира, както и загатване за предела на възможностите му, учените постигат едва през втората половина на 20 век.
Освен основният инстинкт за самосъхранение той притежава способността да се самообучава на база минал опит.
Мозъкът на съвременният човек работи по-различно от мозъците на нашите баби и дядовци. Причината за това е...стресът. Често определян като вреден, именно стресът, е това, което принуждава мозъка да работи на пълни обороти.
Напрегнатата творческа дейност, животът на бързи обороти, разнообразните ситуации в ежедневието мобилизират скритите ресурси в организма и подобряват ефективността на работата на мозъка и ни правят най-просто казано по-умни.
Когато спим ние не просто релаксираме и позволяваме тялото ни да възстанови ресурсите си. Това е времето, когато мозъкът ни обработва получената през деня информация и я „складира“ в дългосрочната ни памет.
Натрупването и обработването на тази информация и това, което ни помага да решим как точно да постъпим в критични ситуации и как да се пазим от неприятности на база минал опит.
Няма живот без стрес и ако в определени граници той е полезен за мозъка ни, може де се окаже критичен за здравето ни. За това е е важно да знаем как да се разтоварваме.
Здравословно хранене, леко физическо натоварване и най-вече почивка ще ни позволят да избегнем негативните последици от стреса.
Пълноценният нощен сън е от особено значение. Безсънието, както и недостигът на дневна светлина са особено опасни и могат да окажат пагубно влияние върху човешкият организъм.
