В миналото Земята е имала не една, а цели две луни, които след време са се слели в една. Това смятат учени, публикували статия по въпроса в престижното научно списание „Нейчър“ (Nature).
Това напълно опровергава досегашнето твърдение, че Земята е имала винаги само един естествен спътник – Луната. Според изследователи пред 4.6 милиарда години Земята е имала два спътника – две Луни.
Според съвременната теория Луната се е образувала, когато Земята се е сблъскала с планетата Тея, която е била с размера на Марс.
Тази планета е откъртила солидно парче от земната кора, предимно от скални породи. Откъртеното парче е останало в орбитата на Земята и се е превърнало в Луната. Това твърдение има някои недостатъци, един от които е неравномерният строеж на Луната.
Страната, която е обърната към Земята има сравнително равен релеф с изключение на кратерите. Тази страна е с доста тънка кора. Обратната страна на Луната е покрита с планини и долини. Обратната страна на Луната е с дебела кора.
Хипотезата за втората Луна позволява да се реши въпросът със странния релеф. Според тази хипотеза при сблъсъка са се образували две луни, а след това са се слели една с друга. Те са се слели благодарение на сливане, преминало с относително невисока скорост - по-малко от два и половина километра в секунда.
При това сливане се е получило разминаването в релефа. Едната Луна е била изцяло създадена с планини и долини, а другата - със сравнително равен релеф, пресичан тук-таме от кратери.
При сливането на двете Луни се е образувала една, която е с две абсолютно различни страни. Най-вероятно по-малката от двете Луни, постепенно се е притегляла от по-голямата и с времето те са се слели в едно.
Две сонди ще изследват двете страни на Луната, за да се докаже със сигурност произхода на съвременния спътник на Земята, който свети в нощното небе. Изследователите ще се опитат да проучат Луната до ядрото й. Това ще позволи създаването на нови научни теории и хипотези за двете Луни на планетата.
