Вълкът, който се промъква между дърветата или през снега, отдавна се е превърнал в легендарен образ - независимо дали с бял, сив или черен цвят на козината. Последният вид се среща най-много в Северна Америка и изглежда дължи доста на своя братовчед домашното куче. В странен еволюционен обрат кучетата, които са се смесили с вълците преди хиляди години, са предизвикали генетична мутация и са им предали черния цвят на косъма. В резултат на това Сивият вълк (или Canis lupus) вече не бил само сив.
Ефектът бил не само козметичен - черните вълци, изглежда, имали и определени преимущества пред своите по-светли събратя. Изключително рядко се случва домашни животни - в този случай кучетата, вероятно най-ранните обитатели на Северна Америка - да допринасят за генетичното разнообразие на дивите си роднини. И то по начин, който да засегне както външния вид, така и начините за оцеляване. "Обикновено считаме домашните животни като нещо, което трябва да помага само на хората" - казва професорът по генетика Грег Барш. "Затова бяхме изключително изненадани да разберем, че те могат да служат и като допълнителен генетичен „резервоар", чрез който да се обогатява първоначалната популация. Впечатляващ е също така и фактът, че е възможно част от първите северноамерикански кучета, изчезнали отдавна, да живеят и до днес в някои вълци."
Барш и Тови Андерсън си сътрудничат с други учени от университета на Калифорния, този на Калгари, Националния парк „Йелоустоун" и Националния институт за изследване на човешкия геном. Експерти от Швеция и Италия също са взели участие в проучването. Експертите са сравнили ДНК от 41 черни, бели и сиви вълци от канадския арктически пояс и 224 черни и сиви вълци от „Йелоустоун" с това на домашни кучета и сиви и черни койоти. Вълците в тъмна козина са преобладаващи в регионите на канадския арктически пояс, докато в ледената тундра не се срещат толкова често. През 2007 г. от лабораторията на Барш разкриват, че генът, наречен бета-дефензин, който е отговорен за черната козина при кучетата, принадлежи към определено семейство от гени, за които по-рано се смятало, че са свързани с борбата с инфекциите. Една версия на гена предизвиква светлия или жълтеникав оттенък, а мутирала версия с липсващи три нуклеотида създава черния цвят.
Екипът използвал различни генетични тестове, за да определят, че мутацията се е появила при вълците в периода преди 10-15 000 години. Това е времето, когато първите американски жители се прехвърлили през Беринговия проток. Тези хора най-вероятно са били придружавани от кучета, някои от които носели мутиралия ген. Самият ген се появил преди около 50 000 години. Проучванията може би потвърждават идеята, че еволюцията включва много отделни случаи, в които различните връзки поемат в неочаквана посока. В предполагаемото бъдещо изчезване на тундрата като местообитание на вълците (което се дължи на разширяването на северните гори вследствие на глобалното затопляне), специалисти отбелязват, че тъмната окраска може да помогне на сивите вълци да се адаптират по-добре към промените в околната среда.
