Явлението нетленност на някои трупове поставя сериозен проблем пред науката. Иде реч за случаи на неестествена консервация, когато няма никакви външни предпоставки за това.
Науката познава стотици случаи, при които трупове на хора векове след погребението им остават леко хладни, но с еластична плът и розов цвят.
През 1485 год. работници, добивали мрамор от Виа Апия, намерили бял мраморен саркофаг. В него лежало момиче на възраст около 15 години. Очите и били блестящи, крайниците гъвкави, а косите – красиви и черни.
Тялото със сигурност е било заровено преди строежа на пътя, свързващ Рим с Бриндизи, защото римското законодателство не би позволило никому да разбива имперски път за едно погребение.
Прокарването на Виа Апия е започнало през 312 гододина преди Новата ера, така че до момента на откриването младата римлянка е почивала в своя ковчег точно 1797 години.
Розалин дьо Вилньов починала на 17.01.1329 год. в Арк ан Прованс. Месеци след погребението й земята продължавала да отделя силен аромат. Когато 5 години по-късно изровили тялото, то било същото като в деня на смъртта. Сините очи блестели с предишната си жизненост и били поставени в сребърен реликварий.
През 1661 год. кралският лекар Антоан Вало убол с игла лявото око и зеницата веднага загубила блясъка си. Тялото било балсамирано едва през 1894 год., когато започнало да се уврежда.
Периодът, през който издържало на разлагане, продължил 558 години. И забележете: двете реликви – тялото и очите започнали да се развалят едновременно, въпреки че са били разделени.
Два месеца след погребението на починалия през 1898 год. Юсеф Маклуф, гробът в Аная, Ливан, е отворен. Тялото на светия мъж било напълно запазено, а дрехите му изгнили. Измито и облечено, то било поставено в саркофаг в параклиса на манастира "Свети Марун", където започнало да кърви толкова силно, че се налагало няколко пъти седмично да се подменят дрехите.
Оказало се, че напоените с кръв одежди притежават чудотворни целебни свойства. От 1927 год. тленните останки отделят мистериозна субстанция по около 400 пъти в годината. През 1977 год. светецът бил канонизиран, след което тялото му започнало естествено да се разлага.
