Комуникацията никога не е била само вербална. Според експерти около 90 % от общуването зависи от невербалното поведение, а именно изражението на лицето, тембъра на гласа, контакта с очите и позата на тялото и жестовете. За по-доброто разбиране на намеренията на комуникатора са от значение и времето, пространството и съдържанието на съобщенията.
Установено е, че жените се чувстват по-комфортно при по-близки контакти, отколкото мъжете. Жените не се притесняват, ако някоя друга жена навлезе в личното им пространство. В същото време мъжете се чувстват много неудобно, ако трябва да осъществят по-близки взаимоотношения с човек от същия пол. Освен това тенденциозно мъжете имат по-гръмки гласове от жените, може би защото момичетата са научени да се държат като дами още от ранна възраст.
Изражения на лицето
Що се отнася до експресията на лицето, жените са много по-изразителни, отколкото мъжете. По този показател те категорично побеждават противоположния пол. Невербалната комуникация като изражението на очите, установяване на контакт с очите, движенията на главата, усмивката и окуражителните мимики и жестове, се отдава по-добре на нежния пол. Това им помага да бъдат по-проницателни по отношение на емоциите и израженията на другите. В професионална среда обаче, инстинктивната реакция на жената като поклащане на глава или усмихване може да бъде погрешно разбрано от отсрещната страна като съгласие по отношение на дискутираните теми и обратното често пъти безизразното лице на мъжа-комуникатор може да бъде тълкувано като безразличие или несъгласие.
Позиция на тялото
Като цяло мъжете предпочитат ъглова или странична позиция, когато установяват контакт с някой, докато жените са почитатели на по-директния контакт и на общуването лице в лице. Според автора на бестселъра „Мъжете са от Марс, Жените от Венера” Джон Грей, жените смятат, че „страничният” подход на мъжете демонстрира резервираност, дори надменност. В същото време мъжете са убедени, че директния подход на жените е агресивен и конфронтационен.
Прието е, че мъжете използват комуникацията, за да решават проблеми или да дискутират и предават информация, докато жените използват общуването, за да постигнат емоционална близост.
Физически контакт
Мъжете винаги асоциират физическия контакт със сексуалната интимност, докато жените използват физически контакт, за да постигнат емоционална близост. Така че жената се чувства много по-свободна да се прегърне, да потупа или да хване ръката на своя събеседник. Жените използват докосването, за да изразят своето отношение и солидарност. В същото време мъжете ще се чувстват притеснени да докоснат друг мъж, освен ако не става въпрос за т.нар. „мъжки работи” като контакта по време на спорт например.
Очен контакт
Мъжете са по-малко склонни да осъществят очен контакт от жените, защото като цяло те предпочитат да не научават за емоциите на другите. А жените активно търсят увереност в благоразположението на събеседниците си. Това важи както за работното място, така и за социалния живот на мъжете и жените.
В заключение жените са по-добри комуникатори от мъжете в повечето случаи и повечето обстоятелства, докато мъжете са по-успешни в решаването на проблеми и мозъчната атака. Има съществени различия между начините, по които двата пола комуникират. Като цяло мъжете са по-доминиращи и гласовити, докато жените са търпеливи, тактични и добри слушатели. Недостатъците на мъжете е тяхната твърдоглавост, а на жените – прекалената им емоционалност.
