Митични пазители на стихиите провокират анормални явления

Извънземни

През изминалите хилядолетия господстващата в съвременната епоха хипотеза за неземния произход на феномена НЛО и стоящия зад него интелект е била само нюанс в космогоничния спектър от представи и вярвания, опитващи се да локализират възможния адрес на нарушаващите планетарното ни уединение загадъчни явления и същества. В митологията и религията на древните и средновековни цивилизации се прокрадва идеята за присъствието и влиянието на манипулиращи материята и времето етерни форми на разум, нахлуващи в нашата реалност отвъд пределите на познатия ни четириизмерен хронотоп. Известни като “сияещи”, “елементали” и “пазители на стихиите”, тези създания от хилядолетия провокират всевъзможни аномални прояви, знамения и чудеса и са оставили трайни следи в духовното пространство на човечеството.

В синхрон с днешните научни схващания за Земята като уникален жив саморегулиращ се организъм мистицизмът на средновековните алхимици свързва четирите елемента (стихии) - въздух, вода, земя и огън с особени етерни същества (духове). В тяхното поведение могат да се открият неочаквани паралели с познатите ни в настоящето астрални фантоми и пришълци. Въздушната стихия била обитавана от силфите, наподобяващи “дълги сиви облаци”, които приемали образа на прозрачни птици. В изготвена през ХVІІ век от френския абат де Вилар документация на странни похищения на земни жители между 715 и 768 г., силфите са определени като “създания с човешки лик•, притежаващи “въздушни кораби с удивителна конструкция”. Предполагаем първообраз на силфите са разпространените в древните митологии и основните религии ангелически създания, наричани още “височинни” и “небесни” (серафими, херувими, архангели).

Първоначално мистичната визия ги отъждествява с “огнените” небесни светила и с природни стихии (дъждове, ветрове и светкавици), но в по-късен период им определя по-сложни функции като представители на божествената йерархия - те вече съчетават “небесни” и хтонични (свързани със земята) белези като чертите на човек, птица, бик и лъв (серафими) и осъществяват усложнени охранителни (херувими охраняват скрижалите на Завета) и медиативни функции (като агенти на божието откровение, принасящи волята на върховния демиург до смъртните). Антипод на крилатите небесни покровители са претърпелите грехопадение “ангели на сатаната” (Апок., 12:9), наричани още “демони” и “бесове”. Във фокуса на сблъсъка на тъмните сили с ослепителните “като светкавица” приносители на божието слово са менталните устои на тленното човешко тяло, изборът между духовно падение и нравствено извисяване.

Всички етерни същества са надарени с магически способности - да се придвижват мигновено в пространството, да променят формата и размерите си и да въздействат сугестивно върху човешкото съзнание. Въпреки че Библията не се произнася категорично “за” материалността на ангелическите създания, през последните две столетия са документирани многобройни появи на огромни крилати човекоподобни същества, оставящи физически следи, а в отделни случаи в непосредствено съседство с тях се откроявали кръгли и дисковидни летателни апарати. Както при т.нар. “близки срещи от втори вид” с НЛО, очевидци от всички континенти съобщават за съпътстващи появата им аномални ефекти. Сред тях се открояват хипнотизиращият поглед на “човекоптицата”, странни “гласове” в съзнанието на свидетеля или по телефона, предричащи бъдещи катастрофи, смущения в радиовръзката и двигателите на автомобили и загадъчни червени светлини в небето.

Световният океан като пралюлка на живота е също инкубатор на предания за мистериозни същества, влияещи върху живота на простосмъртните. Средновековните алхимици ги наричат УНДИНИ - духове, управляващи водната стихия. Митологията населява владенията на Посейдон с всевъзможни хибридни същества -тритони, нереиди, сирени и русалки. Античните предания говорят за загадъчна раса от хуманоиди - амфибии, обитаваща океанските бездни. Поведението им е твърде противоречиво.

В различните митове и легенди морските божества са прародители и просветители на човечеството (например шумерския получовек-полуриба Оанес), водят битки за надмощие с обитателите на сушата (индуския герой Арджуна воюва и побеждава могъщата океанска цивилизация на ниватакавачите), покровителстват мореплаването (приказните русалки), причиняват страхотни бури, потопяват кораби (Сцила и Харибда) или ги насочват с измама към острите крайбрежни скали (сирените).

Съвременните срещи с т.нар. “аборигени на морските дълбини”, персонифицирани в легендарния образ на Ихтиандър от романа “Човека-амфибия” на Александър Беляев загатват аналогично на останалите “пазители на стихиите” за граничещи със свръхестественото способности - неподатливост на съпротивление и налягане, способност за придвижване с големи скорости по вода и във въздуха (типичен пример е известният от ранносредновековните японски предания демон капа, описван като хуманоид - амфибия). Придружени от необясними явления - бързовъртящи се в морето “светлинни мелници”, лъчи, набраздяващи цялата обозрима водна повърхност или кръстосващи мълниеносно океанските дълбини нажежени сфероиди - техните появи навеждат изследователя Айвън Сандерсън на мисълта, че “посейдоновците” се опитват да се свържат с нас посредством “тайнствени кодове и сигнали”.

Легендите за бродещи сред нас още от сумрака на езическите времена представители на вълшебна раса внасят допълнителни съмнения в рационалността на тезата за идващите от бездните на космоса инопланетяни. Средновековните окултисти обявяват гномите - дългобради червени джуджета, охраняващи скъпоценни залежи в недрата на Гея - за пазители на елемента земя. За общото родословие на старозаветните “паднали ангели” и хтоничните магически създания (елфи, троли, коболди), споменава още Августин Блажени.

Отново се изправяме пред друго ниво на конфронтация между силите на светлината и мрака, мимикрия на “небесните” битки между ангели и демони. Сред “вълшебниците” има позитивни персонажи (дребните гобелини от Албиона ускорявали израстването на земеделските посеви) и такива с враждебно отношение към човешката раса (североамериканските джуджета нанниби практикували канибализъм). В преданията за контакти с магическите джуджета и великани откриваме директни паралели със съвременните “близки срещи от трети и четвърти вид” - способност за въздействие върху време-пространството, за промяна на външността и дематериализация, отвличане на хора и добитък и създаване на хибридни същества. Изхождайки от демоничните им наклонности, световните митологии отреждат на приказните същества убежище в скалисти дупки и пещери дълбоко в земните недра.

Съгласно универсалния космогоничен модел това пространство съвпада с “долната земя”, мрачните бездни на преизподнята. В Корана срещаме рядко указание за пределите, до които се простират “владенията” на инферналните “пазители на стихиите” в своеобразен вертикален разрез на териториите, обгръщащи центъра на Земята. Заедно със страдащите прокълнати и неверници в пропасти от лед и огън в дълбините, свещената книга на мюсюлманите описва странни космати антропоморфни същества с “кучешка уста” и “кози уши” (известни като фавни и сатири в европейската античност), обитаващи третата “земя” (първа е нашата), а на седмата, обкръжена от сковаващ лед, умъртвяваща отрова и отбранявана от черни джуджета, поставя самия дявол (Иблис, Шейтан).

Олицетворяващи елемента огън, саламндрите (духове на огъня) се явявали на простосмъртните като пламтящи сфери, сиящи “стълбове” или зловещи огнени птици. В мистичната тибетска книга “Дзианг” се говори за първата коренна раса на Земята, която се състояла от невидими създания от огнена мъгла. Гьоте ги обезсмъртява в сцена от “Фауст”, в която едноименният герой с магически заклинания призовава такъв дух “от пламък” с “ужасен лик” в камината на тесния си готически кабинет с високи сводове.

Възможен отговор за естеството на тези същества откриваме в публикувана през 1927 г. 20-странична брошура със заглавие “Истинските обитатели на земята” на видния руски геолог Михаил Буранчук. Основната теза в нея е, че животът на Земята е възникнал не в океаните, а в нажежените недра на планетата. Венец на мнимата еволюция не бил човекът, млекопитаещите или дори организмите с белтъчен строеж. Първите разумни същества с небелтъчна структура се появили и еволюирали в смазваните от огромно налягане и високи температури магмени океани на земната мантия.

В рамките на своя жизнен цикъл магмените чудовища периодично “изплуват” на повърхността и се реят в земната атмосфера. Те не остават след себе си никакви пукнатини, ровове и тунели и преминават през разтопените и твърди скали, подобно на рибите, плаващи в мрачните и компресирани от чудовищно налягане океански бездни. За да се предпазят от екстремалния студ на повърхността и ограничат разхода си на енергия, магмените организми се обвиват в особен пашкул, както ние обличаме шуби, шапки и ръкавици през зимата и приемат форма на всевъзможни митологични същества.

С помощта на разработени от американския учен Тревор Констейбъл и италианския му колега Лучиано Боконе методи за фотографиране на невидими енергийни форми с небелтъчна (плазмена) структура са фиксирани способни да се материализират в оптическия диапазон и отново да се дематериализират “дракони”, “грифони” и “феникси” . Буранчук алармира, че съприкосновението на сгради, пътища и подземна инфраструктура с енергийната мощ на магмените чудовища има катастрофални последствия. Той е убеден, че аварията в лондонското метро от 1903 г., многобройните срутвания и други смъртоносни инциденти при строежа на московското метро и безпричинното разрушаване на много сгради са следствие именно от придвижването на магмените същества, въпреки, че ръководени от инстинкт или разум, те предпочитат да дебаркират над огромни открити пространства - полета, морета и океани.

Вдъхновен от ексклузивната теория на Буранчук, в разказа си “Огньове в дълбините” видният английски фантаст и прогнозист Артър Кларк колоритно описва битието на огнената бездна на стотици мили дълбочина. Той говори за плаващи като риби в нажежения магмен океан разумни същества от частично кондензирана материя, в която електронните решетки са много малки или въобще отсъстват. За тях материята от разтопени и плътни скали, континенти, планини и океани, която ги обгръща, е ефирна като мъглива облачна пелена, а хората са безплътни призраци, обитаващи Света на сенките…

4
Общо 4 гласували
5 0
4 4
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати