На 5 септември Православната църква отбелязва смъртта на Захарий и Елисавета, родители на св. Йоан Предтеча.
Захарий бил свещеник в град Хеврон по времето на цар Ирод. Той и съпругата му Елисавета били добродетелни хора, но страдали много, защото си нямали деца. Всеки ден се молели на Бог да ги дари с дете, така както направил с престарялата Сарра, майката на Дева Мария.
Един ден, докато Захарий служел в Йерусалимския храм, му се явил ангел Господен, който му казал, че Бог ще го възнагради и скоро ще се сдобие със син. Той ще се казва Йоан и ще бъде велик светец и предтеча на Спасителя. Захарий не повярвал отведнаж на тези думи, затова Господ го наказал и той онемял.
Когато настъпило времето, Елисавета родила момче, за което избрала името Йоан. Но силно искала да знае какво име желае да му даде съпругът й. Тогава свети Захарий размърдал устата си и произнесъл "Йоан". В този миг той проговорил.
Цар Ирод обаче наредил да умъртвят сина на Захария, за когото толкова много бил слушал. Елисавета дочула и избягала с бебето в планината.
Когато с ужас усетила наближаването на войниците, тя изкачила най-близката скала и извикала "Планино Божия, приеми майката и сина! ". В същия миг скалата се разтворила и скрила майката и бебето от настигащите ги убийци.
Когаго убийците се върнали без бебето, Ирод изпратил заповед на Захария в Йерусалим да му предаде сина си. Бащата обаче казал, че не знае къде е синът му.
Разгневеният Ирод изпратил втори път хора при свещеника, за да го убият. "Вие ще убиете тялото ми, но душата ми ще приеме Господ", казал им Захария. Тогава убийците се нахвърлили върху него и го убили в самата църква пред олтара.
Кръвта на свещеника се втвърдила върху мрамора, за да свидетелства за жестокостите на Ирод.
Елисавета останала да живее в планината, където по Божия повеля си устроила пещера. В нея бликнал извор, а над пещерата израснала финикова палма.
Когато майката и синът огладнеели, дървото само се накланяло над тях да берат плодовете му.
Синът й, свети Йоан Кръстител, бил хранен от ангел до достигането на пълнолетие и пазен в пустинята до деня на явяването си пред израилтяните.
Изпълнен със светия дух преподобни Захарий започнал да пророкува за бъдещата съдба на своя народ. И всичко, което говорел светият отец се сбъднало. Скоро след това Захарий и Елисавета починали.
Именици днес са Захари, Захария, Заре, Зарко, Зарин, Заро, Зарчо, Захарин, Зара, Захарийка, Захарина, Заша, Елисавета, Елиза, Елизабет, Елизабета, Елиса, Елисавета, Бета, Бети, Бетина, Вета, Ветка, Лиза, Лиса, Лизавета, Лисавета, Савета.
