Милиони хора се докосват до смъртта, а след това се връщат в света на живите. Те твърдят, че са напуснали физическото си тяло и са посетили други светове и реалности. Дали това са екстремните мисли на агонизиращите им мозъци, или наистина са надникнали в отвъдното? За съвременната наука човешкото съзнание все още е голяма мистерия.

Наемни убийци са натоварени да ликвидират грузинския дисидент Родоная Григориевич. Екзекуцията е извършена по всички правила на изкуството. Младежът е блъснат с кола, после колата се връща и минава втори път през тялото. Костите му са натрошени, в приложението към смъртния акт докторите от Тбилиси отбелязват, че вероятна причина за смъртта са многобройните фрактури на черепа и на гръбначния стълб. Транспортиран в моргата, трупът е поставен в хладилна камера в очакване на аутопсията.Три дни по-късно, когато съдебният лекар започва да разрязва замразеното тяло, очите на Родоная се отварят. Патологът ги затваря и продължава дисекцията, но очите отново се отварят. Става ясно, че мъртвецът е жив.

Фактът, че грузинецът е оцелял, сам по себе си е интересен, но по-изключителна се оказва разказаната от него история. Като се издигнал над тялото си, Родоная попаднал в свят от светлина, неподвластен на физическите закони, сред който можел да пътува във времето и в пространството, да вижда през стените и да чете мислите на другите.

Естествено е, че лекарите не обърнали особено внимание на "спомените" на пациента от отвъдното, но Родоная бил в състояние да докаже част от онова, за което говорел. Той например споделил, че по време на своите "премествания" е чул гласа на едно новородено в съседен корпус на болницата и се явил там. След като изследвал бебето с изострените си възприятия, етерният дух на Родоная открил, че то има сериозни дефекти на едната бедрена кост. След отменената аутопсия грузинецът съобщил своята "диагноза" на лекарите от болницата. Очевидно било, че по никакъв начин не е могъл да знае нищо нито за бебето, нито за дефекта му, но рентгеновото изследване показало, че е прав.

Родоная Григориевич, който "умря" през 1976 г., днес е ръководител на методистки център и живее в Тексас. Той е един от многото хора, които твърдят, че са изпитали уникално преживяване по време на кратката си екскурзия до смъртта.

Наричан опит извън тялото, завръщане от отвъдното, преживяване близко до смъртта или състояние на почти-смърт - феноменът се проявява, когато умиращият човек получава видения за следземен живот, преди отново да се завърне сред живите.

Обикновено виденията при състоянието почти-смърт започват с усещането на умиращия, че напуска своето тяло. Той се издига над физическата си обвивка и известно време наблюдава света отвисоко, след което попада в тунел с кадифена тъмнина. В края на тунела мъждука светлина. Приближава се към светлината, като по пътя среща свои починали близки и приятели. Вижда като на филм целия си досегашен живот с радостите и грешките му, после навлиза в светлината. Изпитва усещане за спокойствие. Стига до някакъв праг или бариера и сред сиянието се появява божествена фигура или адско видение. Тогава разбира, че трябва да се завърне в своето тяло, за да довърши земния си път. И отново се връща към живота, зареден с любов и духовност.

Фактът, че разказите на хората, надникнали в отвъдното и върнали се към живота, си приличат, подсказва, че зад тези свидетелства наистина има нещо реално. Остава въпросът дали се срещаме с някаква духовна трансформация на преминаване от телесно към астрално състояние, или това са ефектите от патологични физико-биологически промени?

"Издигнах се над тялото си! - разказва един от пациентите на сърдечносъдовия патолог д-р Морис Маулингс. - Гледах операционната зала отгоре. После някаква сила ме трасна към едно тъмно място в задушаваща и тежка атмосфера. Усещах, че ме наблюдават демони или може би чудовища. Започнах да крещя, че искам да изляза, а после отново бях всмукан в моето тяло! "

Английският невролог Питър Фенуик провежда необичаен експеримент, като поставя различни предмети и символи на по-високи равнища над операционната зала. Хирурзите са поразени, че някои от пациентите, изпаднали в клинична смърт и след това върнали се към живота, точно описват нещата, които не биха могли да видят от операционната маса.

През 1982 г. кинооператорът Мелен Бенедикт умира в болницата от неизлечим рак. В състояние близо до смъртта, продължило 90 минути, съзнанието му преминало в някаква паралелна реалност, изпълнена със светлина, след което се върнал към живота. Науката би могла да обясни този случай, ако я нямаше една подробност: лекарите констатират, че ракът на Бенедикт е напълно изчезнал.