Лошите шеги на съзнанието ни

Лошите шеги на съзнанието ни

Мозъкът ни, койото познаваме и обичаме, ни въвежда в заблуда. Кара ни да възприемаме грешни неща като правилни или да си мислим, че сме влюбени.

Нашият разум постоянно се опитва да ни заблуди, че можем бъдем по-щастливи, ако работим по-малко. Представяме си живота, пълен с удоволствия и се лъжем, предполагайки, че такъв начин на живот ще ни направи по-щастливи.

Истината обаче е, че често безделието води до скука и депресия. Нашето съзнание ни лъже, позволявайки ни да мислим, че ще сме по-щастливи ако имаме подходяща работа, кола, къща или нещо друго.

Няма нищо лошо в стремежа към по-добри вещи или обстоятелства, но това не означава, че те автоматично ще ни направят по-щастливи.

Лошите шеги на съзнанието ни

Като правило, ние подсъзнателно се стремим към избягване на трудни ситуации. Но много често точно те донасят така желаното възнаграждение.

Ако се замислим колко затрудняващи ни ситуации сме избегнали, не е учудващо, че голяма част от нас не постигат бленуваните цели.

Забавянето и нежеланието за изпълнение на важни и трудни задачи или решаването на насъщни въпроси само задържа придвижването към щастието.

Започнете да действате и ще изпитате чувство на дълбоко удовлетворение, което ще стане стимул за щастие. Томас Джеферсън е казал: „Аз силно вярвам в късмета, но установих, че колкото повече работя, толкова повече ми върви”.

Понякога съзнанието ни кара да вярваме, че сме подвластни на съдбата. Това, което приписваме на късмета на другите, всъщност е резултат от практиката, подготовката и упорита работа. Следвайте мечтата си с цялото си сърце и може и да се учудите, колко бързо късметът ще дойде и при вас.

Рейтинг

4.5
Общо 8 гласували
5 5
4 2
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (4)

Monny Monsterr
Monny Monsterr
12.08.2014 03:18
Честно казано, очаквах много повече като видях заглавието... не крия разочарованието си от тази статия. В общи линии, пише че трябва да се трудим за да постигнем успех и съответно той да ни донесе щастие. Има един цитат, от който научих повече отколкото от тази статия. Цитата гласеше нещо от сорта: "ако искаш да имаш нещо което до преди не си имал, започни да правиш нещо което до преди не си правил". Та мисълта ми е следната: според мен би трябвало най-наред да се замислим над това какво искаме от живота, какво ще ни направи щастливи, какво трябва да направим или променим за да постигнем това или като за начало да направим първата крачка. После следват действията, все трябва да започнем от някъде за да стигнем крайната си цел.
1
0
haaahahaahhaaahahahaha
haaahahaahhaaahahahaha
11.08.2013 13:30
Абе вие добре ли сте бе? ЕСТЕСТВЕНО че човек би се чувствал по-добре ако не работи за някого. Само мързеливци които се правят че работят могат да бъдат щастливи на работа. Хора които никога не са се напънали за нищо в живота. То бива малоумия в тоя сайт ма вие вече прекалихте...
4
0
Хриси
Хриси
15.07.2013 21:19
Аз се убивам от работа в една фирма от 12 години и от ден ден се чувствам все по-смачкана и по-нищожна,а трябваше да е обратното,та аз обичам това,което правя.
3
0
стела
стела
18.02.2012 03:49
Повечето хора вярват, че ако имат „нещо" (време, па¬ри любов - каквото и да е), тогава ще могат най-сетне да „направят" нещо (да напишат книга, да се заемат със сво¬ето хоби, да отидат на почивКа, да си купят къща, да за¬почнат връзка с някого), което ще им позволи „да бъдат" нещо (доволни, в мир със себе си или влюбени).
В действителност те възприемат парадигмата да Бъ¬деш - да Вършиш - да Имаш в обратен ред.
Във Вселената реално (за разлика от това, което си мислиш) „да имаш" не води до това „да бъдеш", а нещата вървят обратно.
Първо ти трябва „да бъдеш" онова, което наричаш „щастлив" (или „знаещ", или „мъдър", или „съпричастен", или какъвто и да е) и тогава можеш да започнеш „да вършиш" нещата от състоянието на своето битие - и скоро откриваш, че онова, което вършиш, ти носи нещата, които винаги си искал да „имаш".
Начинът да задвижиш този творчески процес (а това е именно процес на сътворяване) е да разбереш какво же¬лаеш да „имаш", да се запиташ „какьв ще бъдеш", ако го „имаш" и тогава направо да се пренесеш в това състоя¬ние - да бъдеш такъв.
По този начин ще започнеш да прилагаш на практика парадигмата да Бъдеш - да Вършиш - да Имаш - всъщ¬ност ще започнеш да я прилагаш по правилния начин - и ще работиш съвместно, а не противоположно на творческата сила на вселената.

4
0