До неотдавна се смяташе, че Вселената е статична или пък се движи, но съвсем леко. Оказва се, че още по времето на Големия взрив, когато Вселената се е раждала, тя вече се е въртяла.
Все едно някой я е завъртял като пумпал. И до днес тя не спира да се върти. Американски астрономи се опитали да намерят доказателства за това, че Вселената има свойствата на огледалната симетрия.
Според тях количеството галактики, които се въртят по посока на часовниковата стрелка, е равно на тези, които се въртят в обратна посока.
Оказва се обаче, че по посока към Млечния път между спиралните галактики преобладава въртенето по посока обратна на часовниковата стрелка.
Получава се, че те са ориентирани надясно. Тази тенденция се запазва дори на разстояние над шестстотин милиона светлинни години.
Нарушението на симетрията не е голямо, около седем процента, но вероятността това да е просто случайност е минимална. На практика Вселената е изотропна, тоест няма изразена посока.
Симетримната изотропна Вселена би трябвало да е възникнала от сферичен симетричен взрив, който по форма трябва да е приличал на баскетболна топка.
Но ако при раждането си Вселената се е въртяла около оста си в определена посока, то галактиките щяха да запазят тази посока. Но те се въртят в различни посоки.
Следователно Големият взрив е имал разностранна насоченост. Астрономите от години подозираха, че съществуват нарушения на симетрията.
Догадките им се основаваха върху гигантски аномалии като например следи от космически струни – разтеглени пространство-времеви единици с нулева дебелина, които са се родили най-вероятно в първите мигове след Големия взрив.
Също така такава аномалия са и синините на Вселената – така наречените отпечатъци от сблъсъците й с други вселени, както и движението на Тъмния поток – огромни галактически кластери, които се носят с огромна скорост в една посока.
