През цялата история на човечеството едва ли някой човек повече може да бъде асоцииран с гений, отколкото Алберт Айнщайн. Той разруши напълно, а след това промени разбирането на хората за времето.
Той обясни принципа на работа на силата на тежестта, както и влиянието й върху небесните тела и спътниците им. Тъй създаде симбиозата между материя и енергия, като написа прочутото уравнение: E = MC2.
Знаковият му популярен образ е снимката, на която той е с разчорлена коса и изплезен език. Често хората сравняват някой умен човек с Айнщайн, тъй като той е символ на интелекта.
Но какъв е бил мозъкът на Айнщайн? Различавал ли се е от този на другите хора? След смъртта на великия учен мозъкът му бил разрязан буквално на малки парченца, които били разпратени в научни лаборатории по цял свят.
Не е ясно кой е дал разрешение за изследване на мозъка на гениалния учен, при положение че след смъртта му тялото му било кремирано. Неговият мозък бил изваден от патоанатома на Принстънската болница Томас Харви.
Харви се надявал да разкрие тайната на мозъка на великия учен, като разчленил мозъка му на двеста парченца. Той изпратил по едно от тях на водещи умове в науката.
Мозъкът на Айнщайн е бил със средни размери. Но при него почти отсъствала браздата, която разделя теменната част на два отсека. Така теменната част на учения била с петнадесет процента по-голяма от тази на обикновения мъж на същата възраст.
Теменната част отговаря за математическите способности на човека, за пространственото мислене и за триизмерната визуализация. Не е ясно обаче как е работил мозъкът на учения.
Размерът на някои части на мозъка, например кората или теменната му част, са най-добър показател, говорещ за интелекта на човека. Досега обаче не е ясно по какъв начин могат да бъдат съотнесени интелектът и гениалността.