В четвъртото измерение, което за повечето от нас изглежда несъществуващо е изпълнено с духове. Когато жизнените функции на човешкото ни тяло прекъснат нашата вечна същност - душата се освобождава от хватката си с това тяло и буквално излита като освободено ято гълъби. И отива в отвъдната реалност, която е същинската реалност. Връща се в своята група или самостоятелно продължава своето духовно самоосъзнаване.
Между различните души съществува някаква своеобразна йерархия, с която всички се съобразяват. Тя не произтича от правото на по-силния и не представлява наложена по този начин власт, каквато познаваме тук на Земята, просто по-напредналите същества имат да го наречем естествен авторитет пред по-малко напредналите. Както родителя има авторитет пред детето си. Йерархията между духовете се изразява с разпределението им по рангове. Ранговете представляват степени на достигната божественост.
Разбира се най-високия ранг е завършеното припомняне на божественото съзнание. А най-ниския е началото, когато образно казано се появява нова душа без каквото и да било съзнание и идея коя е тя всъщност. Броят на ранговете е неограничен, колкото духове има толкова и рангове могат да се открият. Духовете живеят в съобщества, а още по-тясно в групи. Нещо като семействата ни тук на Земята. Всяка група наподобява по-скоро училищен клас - примерно 20 ученика и няколко учителя. Учениците се намират на близки нива на осъзнатост, разбира се някои са по-възприемчиви и напредват по-бързо, всичко е въпрос на личен избор. Учителите, това са духовните лидери в групата.
Те вече не се прераждат в материална среда. Имат висок ранг на самоосъзнатост и тяхната основна работа е да помагат на своите "ученици" в процеса им на самоусъвършенстване. "Учениците" се вслушват безусловно в съветите на своите "учители", защото съветите им са изключително точни и справедливи и отговарят на божествения ред във вселената и разбира се подпомагат всеки да открие своята истинска същност. Няма такова нещо като анархия в четвъртото измерение, нито класова нетърпимост. Неопитните духове изпитват благоговение пред по-усъвършенстваните. Както ние хората изпитваме благоговение към Бог.
Гласувай:
(2 Гласа) 
Добавен от helloM на 02.10.2011
Интересно, когато дадо ми почина (Бог да го прости)на 40-то дни ми разказаха, че една негова позната го е сънувала няколко дена след като е починал и го била питала да не би да идва да я прибере. Той се бил засмял и казал "не бе". Тогава тя го питала "как е там", а той казал "това не бива да ти казвам". Та може и да има нещо вярно.
Добавен от Габриела на 26.09.2011
Кой се е върнал та да разкаже как е там ? Аз лично много харесвам такива статии, които показват мисленето на хора, за които няма ад и рай, но какво има, никой не може да твърди със сигурност.
Добавен от White Rabbit на 08.09.2011
Васко пича, ти какво мислиш, че става след смъртта бе, "пич" ? Много е лесно да кажеш "това е глупост", "онова е глупост", но хайде ако обичаш аргументирай си думите, вместо само да плюеш.
Добавен от Vasko picha на 02.05.2011
Това са пълни глупости бе хора. Като умреш, душата ти отлитала като ято. Това ни кара да живеем в измислен свят.
Добавен от princesa на 23.12.2010
Според мен духовете са лоши и добри. Всеки е определен къде да отива.
Добавен от на 23.12.2010
Съгласен съм. Не отричам това, което се споменава тук разбира се. Ако използвам въображението си мога да кажа, че всяка душа е създадена, а не се е самосъздала, което от своя страна води до заключения, с които аз не съм съгласен или не разбирам. Разбира се, че това не означава нищо, както и всичко останало, но означава желанията ми, които са ми дарени от създаването ми. След като аз не съм способен да направя или осъзная дадено нещо, кой е виновен ? Не се съмнявам в решенията му след като аз мога да си го помисля дори. Нещата могат да бъдат невъобразимо велики и същевременно прости. Аз взимам решенията съобразно възможностите си, а те са ми дадени и даже наложени. Мислейки така мога да имам възражения, но пък от друга страна като знам аз на какво съм способен и че отговорноста за това е на самия живот. wow кара ме да се замислям за абсолютно всичко, даже и за възраженията си.
Добавен от xxx на 21.12.2010
Какво е това ? Кой каза, че е така ?