В четвъртото измерение, което за повечето от нас изглежда несъществуващо е изпълнено с духове. Когато жизнените функции на човешкото ни тяло прекъснат нашата вечна същност - душата се освобождава от хватката си с това тяло и буквално излита като освободено ято гълъби. И отива в отвъдната реалност, която е същинската реалност. Връща се в своята група или самостоятелно продължава своето духовно самоосъзнаване.
Между различните души съществува някаква своеобразна йерархия, с която всички се съобразяват. Тя не произтича от правото на по-силния и не представлява наложена по този начин власт, каквато познаваме тук на Земята, просто по-напредналите същества имат да го наречем естествен авторитет пред по-малко напредналите. Както родителя има авторитет пред детето си. Йерархията между духовете се изразява с разпределението им по рангове. Ранговете представляват степени на достигната божественост.
Разбира се най-високия ранг е завършеното припомняне на божественото съзнание. А най-ниския е началото, когато образно казано се появява нова душа без каквото и да било съзнание и идея коя е тя всъщност. Броят на ранговете е неограничен, колкото духове има толкова и рангове могат да се открият. Духовете живеят в съобщества, а още по-тясно в групи. Нещо като семействата ни тук на Земята. Всяка група наподобява по-скоро училищен клас - примерно 20 ученика и няколко учителя. Учениците се намират на близки нива на осъзнатост, разбира се някои са по-възприемчиви и напредват по-бързо, всичко е въпрос на личен избор. Учителите, това са духовните лидери в групата.
Те вече не се прераждат в материална среда. Имат висок ранг на самоосъзнатост и тяхната основна работа е да помагат на своите "ученици" в процеса им на самоусъвършенстване. "Учениците" се вслушват безусловно в съветите на своите "учители", защото съветите им са изключително точни и справедливи и отговарят на божествения ред във вселената и разбира се подпомагат всеки да открие своята истинска същност. Няма такова нещо като анархия в четвъртото измерение, нито класова нетърпимост. Неопитните духове изпитват благоговение пред по-усъвършенстваните. Както ние хората изпитваме благоговение към Бог.
- Споделени Истории
- Нови
- Коментирани
- Популярни
- Форум
- Нови
- Коментирани
- Популярни
- Още от Мистерии
- Нови
- Последно Коментирани
- Популярни
- Най-коментирани


















Добавен от helloM на 2011-10-02 за Ранговете на духовете
Интересно, когато дадо ми почина (Бог да го прости)на 40-то дни ми разказаха, че една негова позната го е сънувала няколко дена след като е починал и го била питала да не би да идва да я прибере. Той се бил засмял и казал "не бе". Тогава тя го питала "как е там", а той казал "това не бива да ти казвам". Та може и да има нещо вярно.Добавен от Габриела на 2011-09-26 за Ранговете на духовете
Кой се е върнал та да разкаже как е там ? Аз лично много харесвам такива статии, които показват мисленето на хора, за които няма ад и рай, но какво има, никой не може да твърди със сигурност.Добавен от White Rabbit на 2011-09-08 за Ранговете на духовете
Васко пича, ти какво мислиш, че става след смъртта бе, "пич" ? Много е лесно да кажеш "това е глупост", "онова е глупост", но хайде ако обичаш аргументирай си думите, вместо само да плюеш.Добавен от Vasko picha на 2011-05-02 за Ранговете на духовете
Това са пълни глупости бе хора. Като умреш, душата ти отлитала като ято. Това ни кара да живеем в измислен свят.Добавен от princesa на 2010-12-23 за Ранговете на духовете
Според мен духовете са лоши и добри. Всеки е определен къде да отива.Добавен от на 2010-12-23 за Ранговете на духовете
Съгласен съм. Не отричам това, което се споменава тук разбира се. Ако използвам въображението си мога да кажа, че всяка душа е създадена, а не се е самосъздала, което от своя страна води до заключения, с които аз не съм съгласен или не разбирам. Разбира се, че това не означава нищо, както и всичко останало, но означава желанията ми, които са ми дарени от създаването ми. След като аз не съм способен да направя или осъзная дадено нещо, кой е виновен ? Не се съмнявам в решенията му след като аз мога да си го помисля дори. Нещата могат да бъдат невъобразимо велики и същевременно прости. Аз взимам решенията съобразно възможностите си, а те са ми дадени и даже наложени. Мислейки така мога да имам възражения, но пък от друга страна като знам аз на какво съм способен и че отговорноста за това е на самия живот. wow кара ме да се замислям за абсолютно всичко, даже и за възраженията си.Добавен от xxx на 2010-12-21 за Ранговете на духовете
Какво е това ? Кой каза, че е така ?