Слонът не забравя. Съществува мит, че слоновете имат перфектна памет, който е основан върху големината на мозъка им. Има основания за този мит, защото слоновете са в състояние през целия си живот да помнят подробности от местността, където живеят.
Тяхното местообитание се простира на около четири хиляди квадратни километра. Майките слоници разпознават децата си дори след двадесет и пет години. Този мит е верен – слонът никога не забравя.
Крокодилите плачат. Всеки знае израза „крокодилски сълзи”. Легендата за това разказва, как крокодилите плачат всеки път, когато убият животно. Всъщност обяснението е съвсем просто – крокодилите не могат да дъвчат.
Затова разкъсват жертвата на парчета и ги гълтат. Слъзните им канали са близо до гърлото и всяко поглъщане на храна провокира сълзи. Крокодилите плачат, но не от угризения на съвестта.
Прилепите са слепи. Много народи споменават прилепа, когато стане въпрос за слепота. Прилепите използват ефекта на ехолокацията, за да се придвижват в условията на пълна тъмнина. Въпреки това те имат очи и виждат с тях.
Старо куче не се учи на нови номера. Това не е така. Достатъчно е да обучавате куче по петнадесет минути дневно на команди, и то, независимо от възрастта си, ще ги възприема.
Камилата се запасява с вода в гърбиците си. Камилата е в състояние да оцелее седем дни без вода, но не защото има запаси от вода в гърбиците.
Една от причините за оцеляването им в безводни местности е, че еритроцитите им имат овална форма. Благодарение на това камилите могат да изпият много голямо количество вода накуп. Когато се придвижват през пустинята, камилите губят до четиридесет процента от килограмите си. Първо изгаря мазнината в гърбиците им и те провисват.
