Филмът на Уес Крейвън “Кошмари на улица Елм” (1984) си остава един от най-известните филми на ужасите за всички времена. Крейвън споделя, че като източник на вдъхновение му е послужило действително заболяване, наречено “синдром на внезапната неочаквана нощна смърт”.
Точно както и при ноктестия злодей в поредицата филми, негови жертви стават иначе здрави млади хора, които умират в съня си.
Това е генетично заболяване, при което тялото не успява успешно да координира електрическите сигнали, отговорни за биенето на сърцето. Болестта предимно покосява млади мъже.
Сърцето може да функционира нормално за доста дълъг период от време, след което неочаквано да спре. То е причинило по-голям брой смъртни случаи сред младите мъже, отколкото автомобилните катастрофи.
Смъртта настъпва нощем, понеже сърцето бие по-слабо по време на сън. Когато пулсът се забави, електрическите проблеми стават по-изявени и вземат превес над способността на тялото да регулира собствения си сърдечния ритъм, предизвиквайки смъртоносен сърдечен спазъм.
Съществуват теории, които свързват това със стреса, причинен от кошмари, но засега няма научни изследвания, които да показват взаимовръзка между смъртните случаи и съдържанието на сънищата.
Към момента няма ефективно лечение за това състояние, както не е изяснено и защо синдромът засяга по-често хора от Югоизточна Азия.
Това заболяване е забелязано първоначално сред бежанци от войната във Виетнам. Със заселването на бежанците в Щатите в края на 70-те и началото на 80-те години във вестниците се появили загадъчни истории за привидно здрави мъже от Югоизточна Азия, които умирали в съня си, както и за такива, които отказвали да заспят поради страх от смърт по време на сън. Родила се и кинематографичната идея.
