До неотдавна се смяташе, че върху продължителността на живота на човек влияят три фактора – наследственност, начин на живот и екология. Но се оказва, че влияние оказва и интелектът.
Смъртността на хората с високо ниво на образование е четири пъти по-ниска, отколкото на слабообразованите хора. На практика доживяват до преклонна възраст най-вече хората, които цял живот активно работят с мозъка си.
Още през деветнадесети век този феномен е бил открит от немския лекар Христоф Гуфеланд. Той смятал, че за доброто физическо състояние на човек е необходима известна степен на образованост, тъй като тя спомага за дългия живот.
Той давал пример с гении като Соломон, Платон, Диоген и Софокъл, които доживяли почти до сто години. Според Гуфеланд причината за доброто им здраве се криела в това, че те изпитвали наслада от откриването на висши истини и така удължавали живота си.
Устойчивостта към стрес позволява на представителите на животинския свят и на хората да се обучават по-добре, тъй като новите събития не предизвикват тревога при интелектуалците.
Когато се сблъскат с неизвестното, те не изпадат в паника, а изучават проблема и намират начини да го избегнат или да се справят с него. Вероятността на средно умен човек да доживее до сто години е шестдесет и три процента в сравнение с много умния човек, чиито шансове са над деветдесет процента.
Според една от хипотезите, които се стремят да дадат обяснение на този феномен, нивото на интелигентност определя поведението, а поведението често е причина за различни заболявания.
Има и биохимична връзка между интелекта и здравето. Тя е в нивото на хормона дехидроепиандростерон в организма на човека. Колкото е повече той, толкова е по-дълъж живота на човека. Той се изработва в големи количества при децата и при хората, които имат висок коефициент на интелигентност.
Това се обяснява с факта, че интелектуалецът изпитва интерес към всичко точно както децата, а това стимулира организма да изработва повече подмладяващ хормон.
