На 3 февруари празнуват имен ден Симеон, Мони, Симона и Мона. Това е денят, който следва големият християнски празник Сретение Господне, който се празнува на 2 февруари.
На Сретение Господне се навършват четиридесет дни от раждането на Исус Христос. Думата сретение всъщност означава посрещане – на този ден Дева Мария е показала сина си в храма.
Затова има обичай да се прави погача на четиридесетия ден след раждането на бебето. На трети февруари, денят сред Сретението, се чества паметта на свети Симеон.
Той бил роден в благочестиво християнско семейство. Симеон горещо вярвал в появата на месията, който ще спаси човечеството и ще отвори нова страница в историята му.
Когато Дева Мария на Сретение Господне внесла младенеца в храма, Симеон го видял и приел месията в сърцето си. Смята се, че това е била първата среща на Исус Христос с човечеството.
Има легенда, че Симеон видял Божия син чак когато станал на триста години. Той успял да оцелее цели три века, защото се бил зарекъл да види новия месия.
3 февруари, когато се почита паметта на светеца, няма нищо общо със Симеоновден, макар и тогава да се почита паметта на светец с това име. Но това не е Симеон Богоприемец, а Симеон Стълпник, който изкарал голяма част от живота си върху стълп – висока кула, за да е далеч от съблазните на живота.
Септемврийският празник се нарича още деня на орача. На 3 февруари пък българският народ от векове празнува деня на сеяча. В този ден жените, които все още нямат дете, приготвят сами специални питки и ги раздават.
Така двата празника на свети Симеон олицетворяват две пълни противоположности в живота на земеделците – времето за есенна оран и деня на сеяча.
