За повечето хора лошият спомен представлява нещо като видео, записало перфектно всички изображения, звуци и усещания. Това филмче можем да си пускаме отново и отново в собственото ни съзнание.
Учените отриха начин, чрез който можем да променим определени видове спомени и да ги заснемем наново и прожектираме така, както правим с домашното видео.
По-конкретно те изследвали методи, как да променим спомена за страх.
В началото на XXI век, изследователи от университета в Ню Йорк открили, че могат да изтрият страховитите спомени на плъховете. Това станало, като първо опитните животинки били умишлено изплашени, след което лошият спомен им се напомнял периодично, като в същото време плъховете били третирани с химикал, който потиска създаването на протеини в мозъка.
Теорията, стояща зад този и други подобни експерименти, провеждани с животни, е, че спомените са свързани със създаването на протеини, когато за първи път се формират в мозъка (процес, наречен консилидация), след което тези протеини се появяват всеки път, когато „ги повикаме“(реконсилидация).
Учените от Ню Йорк предполагат, че самият акт на запомнянето дестабилизира, променя спомена, ето защо той може да бъде променен или обеззвучен.
От плъховете към хората
Третирането на хората с повечето от тези методи не е безопасно. Все пак учените от САЩ наскоро докладвали за това, че могат да постигнат подобни резултати и при хората, използвайки неинвазивна техника, наречена „упражнения за изчезване“.
В експеримент, проведен през 2009 г., на субектите е бил пускан електрошок, докато гледат определено изображение, за да им създадат лош спомен за картината. На следващия ден, те отново им показали „неприятното“ изображение, така че, то да се затвърди в мозъка и в същото време да стане по-податливо на последващо изтриване.
По време на .нар. „реконсилидация“ на хората били повтаряни същите изображения, но вече без да бъдат съпътствани от шокови състояния. Според изследователите това „упражнение“ позволило да се прогони лошият спомен за много дълъг период от време.
Включи, спри, изтрий /Play, pause, delete /
За сега само за спомените, свързани със страхове, е доказано, че могат да се повлиаят от промяна. Установено е още, че споменът за страх, както помненето на други високоемоционални моменти засяга различна част на мозъка, наречена амигдалата.
По време на експериментите не всички спомени за дадено събитие изчезват наведнъж, а по-скоро усещането за страх в тях се изтрива или променя до неузнаваемост.
