Въпреки че акулите имат добре развити очи и голяма част от мозъка им обработва зрителна информация, тези морски хищници не правят разлика между цветовете, освен понякога между различни нюанси на зеленото.
Това важи за седемнадесет вида акули, включително тигровата акула и бичата акула. Те нямат никакви клетки-рецептори или имат само един вид, които реагират на определена дължина на вълната на светлината.
Тези клетки изпращат съобщение обратно към мозъка, което той интерпретира като цвят, като различните дължини на вълните отговарят на определени цветове.
Тези клетки отговарят на дължината на вълната на светлината, кореспондираща на зеления цвят. Акулите различават различните нюанси на зеленото, но не и други цветове.
За сравнение, ретината при хората има три вида рецептори на светлина, а птиците имат четири, един от които им позволява да засичат ултравиолетова светлина, която е невидима за хората.
Конусите са един от двата основни вида клетки в окото, които са специализирани в засичането на светлина. Другият са пръчиците. Те са чувствителни към светлина и позволяват да се вижда при слаба светлина като улавят контраста между светло и тъмно.
Пръчиците са най-многобройните светлинни рецептори, които имат акулите. Акулите са ефективни хищници и техният еволюционен успех отчасти се дължи на впечатляващият брой сетивни системи, които те имат, включително зрението.
Монохроматично (едноцветно) зрение като тяхното е рядко срещано на сушата, но в океана неспособността да се различават цветове не е необичайна.
Много водни бозайници – китове, делфини и тюлени, също притежават само един вид клетки рецептори на светлина – конуси, улявящи зеления цвят. Изглежда че наред с акулите и морските бозайници са придобили същата специфична черта, въпреки че не споделят общо родословие.
