Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Той е посветен на дома, огнището, но и на умрелите предци-родственици, които също се считат за част от семейството.
В различните краища на страната народът я нарича Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка. Дори самото название на Рождественската нощ — Коледа, няма християнски произход. В него се откриват срички от обредите на древните тракийци и южните славяни.
На днешния ден, Бъдни вечер, свършват четиридесетдневните Коледни пости, започнали на 15 ноември на Коледни заговезни. На Бъдни вечер важна роля играят бъдникът, трапезата, каденето и обредните хлябове.
Бъдникът е специално избрано тригодишно право дърво. Според поверието трябва млад момък да го отсече в гората, да го отнесе вкъщи и да го запали в огъна. Ако на Бъдни вечер запалите бъдник в огнишето, той ще поддържа огъня цяла година.
На днешния ден домакините месят три вида обредните хлябове. Първите са посветени на Коледа. Вторият вид са посветени на селските занаяти - земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Третият хляб е за коледарите, които в утрешния ден, на Коледа, ще дойдат да коледуват.
Водата, с която се замесва брашното за обредните хлябове се донася с бял котел от мома или млада булка, омъжена през есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала.
Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде с нечетен брой постни ястия - варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав, чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия - всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид.
На някои места в Западна България, Тетевенско, Пловдивско и Македонската област се изпича прясна пита със сребърна пара. Под трапезата на Бъдни вечер се разстила слама. До трапезата се поставят различни предмети - ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп.
Вечерята на Бъдни вечер трябва непременно да бъде окадена. Най-възрастният мъж или жена прекаждат дома с тамян. Започва се от масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Народното поверие гласи, че тамянът гони злите и нечисти сили.
По време на вечерята само стопанинът има право да става от трапецата, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно. Остатъкът от хляба се слага на полицата, за да израстнат високо житата през лятото. След вечеря децата се търкалят върху сламата на една страна, за да се превият така и житните стъбла.
През нощта софрата не се прибира, защото хората вярват, че починалите ще дойдат на вечеря. Около трапезата на Бъдни вечер се гадае. Посреднощ на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те са момчета от осем до дванадесетгодишна възраст. Всяко коледарче носи дрянова пръчка. За коледарчетата домакинята е приготвила колачета, които им дава заедно със сушени круши, сливи, орехи, ябълки, грозде.
