Съвременните европейци трудно могат да разберат критериите за красота на японците, които харесват прословутите гейши – с чисто бели лица и миниатюрни яркочервени устни.
Но какво биха казали, ако разберат какви са били идеалите за красота в Япония по времето на ерата Хейан – 794-1185 преди Христа.
По онова време жените в императорския двор трябвало да пускат косата си да расте възможно най-дълго. Те я носели пусната на гърба си, тя трябвало да е чисто черна и права. Този стил се наричал куроками.
Тази мода започнала като реакция срещу нахлуващата китайска мода на по-късите коси и конските опашки и кокове. Най-дългата коса по времето на ерата Хейан имала жена, която се гордеела с цели седем метра прическа.
Красавиците по това време били с малка уста, тесни очи, фино носле и кръгли като ябълка бузи. Жените използвали плътна оризова пудра, за да боядисат лицата и шиите си в бяло.
Често върху устните си те закрепяли розови листенца. Модата на онова време изисквала жените да бръснат веждите си. След това те рисували нови вежди, но на челото си, близо до линията на косата.
Веждите се получавали доста дебели, защото те ги рсували, като потапяли палците си в черна пудра и след това правели линии с тях върху горната част на челото си.
Друго разкрасяване, което би се сторило на съвременните жени странно, било почернянето на зъбите. Коато японките белосвали лицата си, зъбите им изглеждали жълти.
Затова те мажели зъбите си с черна пудра, за да изглеждат контрастни спрямо белите им лица и да са в синхрон с черната им коса. Последен аспект в разкрасяването на японските жени от ерата Хейан били многото копринени рокли.
Този стил на обличане се наричал юнихито, което означавало дванадесет слоя. Най-високопоставените особи от женски пол в императорския двор обличали по четиридесет рокли.
Роклята, която се обличала първа, била бяла или червена и се наричала косоде. Тя била дълга до глезена. Втората се наричала нагабакама и представлявала малка пола, която приличала на панталон и била червена.
Третата рокля се наричала хито и върху нея се обличали между десет и четиридесет рокли, наричани учиги. Много от тях били украсени с ловни и природни сцени.
Последната рокля се наричала уваги и се изработвала от много мека и фина коприна. Тя била украсена с изящни рисунки. Последната част от облеклото на модерните по онова време японки се наричала мо и представлявала нещо като престилка. Обикновено обличането на дамите от императорския двор отнемало по няколко часа, както и събличането им.
