Акулите, които са най-големите хищници в морето и океана, а също така и най-добрите им чистачи, постепенно ще се превърнат в защитен вид, пророкуват еколози.
Огромните риби всяка година намаляват заради алчността на рибарите. Те ги убиват най-вече заради перките им, за които се твърди, че лекуват от много болести.
Да се убиват акули заради перките и същото както да се убие слон, за да му се вземат бивните. Понякога рибарите само отрязват перката и пускат акулата на свобода, като си мислят, че постъпват благородно.
Без перката си обаче акулата не може да се задържи дълго време над водата, постепенно пада към дъното, където умира. Днес риболовът на акули е забранен в Англия, Шотландия и на Хаваите. Хавайците са големи любители на акулските перки, затова всяка година там убивали по над шестдесет хиляди риби.
Тридесет процента от видовете акули са вече на границата на изчезването. Супата от акулска перка се смята за страхотен деликатес не само в азиатските страни, но същота кав Мексико и в някои части на САЩ.
Бракониерите трудно се залавят на местопрестъплението. И въпреки забраните акулите продължават да бъдат осакатявани, за да им вземат перките. Ако акулата е плувала в замърсена вода, супата от перката й може да е отровна.
Отровно може да е и ястие, приготвено от най-страховитата риба на планетата – фугу. Тя се издува при уплаха и е отровна, защото съдържа тетродотоксин.
За да се отрови възрастен човек, му е достатъчно да погълне по-малко от милиграм от тази отрова. Тоест една риба е достатъчна, за да изпрати на онзи свят тридесет човека.
Тетродотоксинът предизвиква парализа и задушаване. Но ако до пострадалия има лекар, може да бъде спасен. Все пак заради опасността фугу е забранена в много страни.
Само най-добрите готвачи могат да го приготвят без опасност за клиентите си. Готвачите, които по погрешка не приготвяли както трябва рибата и в резултат на това някой умирал, трябвало да умрат от същата смърт. Това се изпълнявало векове наред.
През седемнадесети век в Япония фугу било забранена консумацията на фугу, и това се спазвало в продължение на два века. Днес японците казват: „който яде фугу, е глупак, който не яде – също”.
