Щраусът е най-голямата птица в цялото животинско царство. Нейното огромно тяло е толкова тежко, че това създание няма способността да лети, независимо, че разполага с чифт криле.
Великият римски мислител Плиний Старши през 79 година на нашата ера написал енциклопедия, в която за щраусите било отбелязано, че си крият главата в пясъка, вярвайки, че ако те не виждат никого, то никой няма дя види тях.
Ако щраусите в действителност бяха толкова глупави, то този животински вид нямаше да оцелее досега. Сега нямаше да похапваме от гигантските им яйца и вкусното им месо.
Всъщност неумението на щраусите да летят те умело компенсират с бързоходство. Те са в състояние да избягат от хищници като леопарда.
Има две версии за възникването на смешната защитна тактика на щраусите, но и двете са толкова глупави, колкото хората смятат, че са щраусите. Първата лансира идеята, че като заравя глава в пясъка, щраусът поглъща камъчета и пясък, за да подобри храносмилането си.
Според втората версия щраусът спи прав, но с отпусната надолу глава. Фактите са, че това е голяма птица с малка глава и ако се наведе за да кълве нещо, то от нея ще се вижда само тялото. Може всъщност това да е причината за появата на този мит.
Той се е появил още по времето на Римската империя, когато са смятали, че за да избегне опасностите, щраусът се крие именно в пясъка. От тогава е и израза „ крие си главата в земята”.
Интересно е, че този израз се използва от доста голяма част от народите. Всъщност при опасност щраусите правят това, което би направил всеки на тяхно място, който може да развие скорост до 70 километра в час – бягат.
В действителност, според някои учени, следящи поведението на тези огромни птици, щраусите допират главата си в земята, за да слушат. Така те разбират за евентуална приближаваща се опасност.
Митът за щраусите обаче е устоял на времето. Той умело се използва в анимационните филмчета и трайно се вкоренява като безусловен факт в нашето възприемане за поведението на тези птици.
