От деца сме запленени от страшни истории за вампири. Тези създания на нощта присъстват в митовете, литературата, а киноиндустрията често ги използва като сюжет за различни продукции.

Но откъде водят началото си тези вледеняващи кръвтта истории за мъртви същества, които със спускането на нощта излизат, за да пият кръв от хора? Учените се опитват да дават най-различни обяснения за появата на тези суеверия.

Неотдавна италианският археолог Матео Борини сформулирал теория за произхода на легендите за вампири. Той смята, че древните суеверия са възникнали, защото хората не са познавали процеса на разложение на труповете.

Борини е разкопавал братска могила на жертви на чума, поразила Венеция през осемнадесети век. При разкопките е намерен женски череп с тухла, запушваща устата.

Според археолога това бил един от традиционните ритуали, които се използвали в Европа през Средновековието, за убиване на вампири.

Ученият предполага, че венецианските гробари при поредното разкопаване на масовото гробище, за да положат новите тела, са забелязали, че устата на полуразложения труп е изцапана с кръв.

Освен това в устата имало и парче от саван, сякаш било нагризано. Решавайки, че жената се е превърнала във вампир, венецианците отстранили кучешките зъби и запушили устата й с тухла, за да не може да се затваря челюста.

Всъщност кръвотечението от устата и носа на трупа има медицинско обяснение: при разлагането кръвта губи клетъчната си структура, става по-рядка и в следствие на гравитацията изтича.

Ако главата е в по-ниска позиция, което е често при масовите погребения заради безразборното нахвърляне на телата, кръвта може да изтече през устата и носа. Саванът може да залепне за нея и да се прокъса. Всичко това може да създаде впечатление, че трупът е оживял и е нагризал савана и е започнал да пие човешка кръв.