Понякога научните открития са прекалено хубави, за да са истина. Случва се някое от тях да получи широко разгласяване в пресата, а след това да се окаже , че това е просто много шум за нищо.
Така например неотдавна откритата планета Gliese 581 в съзвездието Везни предизвика много спорове в средите на астрономите. Смяташе се, че тя може да е обитаема и е напълно годна за живот. Но изведнъж се оказа, че такава планета изобщо няма.
Според специалистите подобни астрономични грешки подриват доверието на хората в астрономите и те отказват да повярват на всяко следващо откритие. Спонсорите пък отказват да финансират проучванията им.
Грешно научно откритие е и студеният ядрен синтез. През 1989 г. Стенли Поунс и Мартин Флайшман обявяват, че експериментът им за постигане на студен ядрен синтез е преминал успешно.
Студеният ядрен синтез е реакция, по време на която се освобождава топлина при взаимодействие на тежка вода и паладий при стайна температура.
Учените дори дали специална пресконференция, на която заявили, че този процес ще се превърне в източник на изключително евтина енергия, но до деин днешен не е имало друг учен, който да може да повтори експеримента им. Така че най-вероятно всичко това е бил само един балон, смятат спецове по синтеза.
През 1998 г. доктор Андрю Уайкфилд открива, че причина за аутизма при децата е ваксина срещу заушки. В Британия и САЩ ваксинациите драстично намаляват, а докторът се превръща в герой за родителите.
Като се базирали на твърденията на Уайкфилд родителите изисквали да се премахне от ваксината тимерозалът, в състава на който влиза живак. Но дори след тази мярка децата, страдащи от аутизъм, не намалели.
Отказът от ваксини довел от своя страна до цели огнища на детски заболявания. В началото на 2010 г. британски специалисти в областта на медицината стигнали до извода, че Уайкфилд е нарушил основни етични норми при провеждане на изследванията си и през април лицензът му е бил отнет.
Наличието на живот на Марс отдавна вълнува умовете и сърцата на учените. През 1976 г. човечеството дори получило своеобразно доказателство за това, когато апаратът на НАСА „Викинг” заснел така нареченото „лице на Сидония”.
Предположенията на учените били десетки: храм на древна цивилизация, статуя на фараон и какво ли още не. Но с развитието на технологиите стана възможно да се направят детайлни снимки. Лицето на Сидония се оказал полуразрушен хълм, върху който имало натрупване от камъни.
