Сред хората съществуват феномени, които могат да спятат по-бързо и от калкулатора или компютъра. На какво се дължат математическите им подвизи остава загадка за науката.
Джордж Паркър Бидър, роден през 1806 година, е на 6-годишна възраст, когато проявава изключителна способност да смята наум. Скоро след това баща му започва да го показва на панаири из цялата страна.
Кралица Виктория научава за него и го кани в Уиндзорския дворец. Тя му задала следния въпрос: "За колко време един охлюв, който пълзи със скорост 2.4 метра на ден, ще стигне от края на Земята до Фараид Хед (разстояние от 1349 км)? ".
Детето се замисля за секунди и дава правилния отговор - 553 080 дни. Джордж Бидър притежава висока интелигентност и се превръща в отличен инженер. Той става основател на Илектрикъл Телеграф Къмпани.
За разлика от него, някои други светкавични изчислители са толкова глупави, че техният странен талант изглежда по-необясним. Джидидая Бъкстън (1702 - 1772 г.) например остава неграмотен през целия си живот и интелектът му е доста под нивото на средната интелигентност. Въпреки това той извършва изчисления с необичайна сложност и е способен да смята докато работи или говори, а също и да решава по две задачи едновременно без да се обърква.
Доктор Е. У. Стрипчър прави обстойно изследване върху светкавичните изчислители и открива редица общи характеристики: богата памет, бърза реакция, любов къв аритметичните изчисления, трикове и усет за избиране на най-прекия път и добра зрителна памет.
През 1903 година психоизследователят Фредерик Майерс излага теорията, че светкавичните изчислители използват предимно дясното кълбо на мозъка.
Ключ към механизма, който предлагат светкавичните изчислители дават един от тях в разговора си с писател през седесемте години на миналия век. Той казва, че вижда задачата, изписана върху въображаемата черна дъск. Поглеждайки към нея отговорът се появява и той просто го прочита, като тази оперция отнема само част от секундата.
