Животът на съвременния човек е прекалено богат на емоции и информация, и всичко това трябва по някакъв начин да бъде запаметено в мозъка.
През последните години група изследователи от Швейцария работиха усилено и успяха да разбият паметта на структурни елементи и дори да я изучат на молекулярно ниво.
Те стигнали до извода, че спомените се съхраняват в различни мозъчни структури, в свързващите звена между невроните и дори могат да зависят от способността на дадена молекула към дългосрочна устойчивост.
Мозъкът съхранява спомени по два начина. Краткотрайните спомени, например кой е номерът на стаята ви в хотела, се обработват в предната част на мозъка.
Краткотрайната памет се преобразува в дълготрайна в хипокампуса, дълбоко скритата област на мозъка. Той едновременно събира спомени от различни сензорни области и ги свързва в единен епизод на паметта.
В резултат на това, тъй като спомените се свързват в хипокампуса, връзката между невроните, която също се асоциира с паметта, става в крайна сметка фиксирана комбинация.
Тоест ако чуете определено музикално произведение, бихте могли да си спомните определена случка от живота си, която е свързана с тази мелодия.
При сканиране на мозъка учените виждат как направо светват определени области, когато човек се опитва да си спомни определена случка. Това означава, че спомените представляват каталог на различни усещания и мисли.
Хипокампусът помага за укрепване на структурата на съединенията, които образуват паметта, но паметта зависи от добрата връзка между отделните клетки на мозъка.
Клетките пък зависят от изработването на белтъчини и други химични вещества, които им помагат да поддържат връзка помежду си. Липсата само на една молекула може да спре процеса на формиране на спомени или да унищожи съществуващи спомени.
