Хиляди хора по света изпадат в така наречената клинична смърт. През последните години учените са събрали много доказателства, събрани от завърнали се от оня свят пациенти, които твърдят, че след смъртта животът продължава.
Някой вижда необикновено красива и нежна светлина, чувстват неповторимо спокойствие и щастие ... Но има и много случаи, когато хора, изпаднали в клинична смърт, попадат в един напълно различен свят - в свят на тъмнина, огън, ужас и отчаяние ...
Според религиозните убеждения, Адът е мястото, където попадат грешниците след физическата си смърт. В почти всички религии има подобно описание.
Така например в древен Египет вярвали, че душата на починалия се озовава в залата на истината, където бог Анубис претегля на везни всичките му действия. След това праведните души отиват в Рая, а душите на грешниците биват погълнати от зло чудовище.
При древните гърци душата отива или в щастливите Елейски полета, или в тъмния подземен свят на бог Хадес">Хадес.
Индусите вярват, че най-големите грешниците горят в огромни ями. Демони ги разкъсват с нажежени клещи и ги горят в големи казани с масло.
В ислямската традиция Адът се нарича Джаханнам. Веднага след смъртта на човека, душата я очаква труден тест: преход към другия бряг, до който се стига по тънък мост над врящ и огнен поток. Праведните лесно се справят с тази задача, но грешниците падат и се изправят срещу самия Дявол.
Но може би на най-големи мъчения в Ада са подложени католиците. Клеветници висят на езика си, змии прояждат гърдите на жените, убили дете в утробата си, огньове горят телата на проститутките, пияниците се потапят във вряща смола.
Католиците обаче вярват, че абсолютно грешни, като и абсолютно праведни хора на Земята, почти няма. И затова преди да стигнат до Рая, душите на починалите при всички положения трябва да минат през пламъците на чистилището.
Според текстовете на Стария Завет Адът е една огнена бездна, където в реки от пламъци се пържат грешниците. Там цари отчаяние, което не познава граници.
Смята се, че Адът се намира в центъра на света и има формата на конус. Ада е разделен на девет кръга, всеки с различни мъчения за грешниците. Древните хора са били уверени, че вулканичните изригвания са пряко доказателство за съществуването на огъна в Ада, който бушува под земята. А кратерите са реалните порти, които водят до Ада.
Интересното е изображението на Ада в Западно-европейското изкуство - езеро от сяра, пълна с грешници.
Адът не е само място за физическо страдание. Ада е и място за вечна самота, отчаяние и непоносима мъка. Бесовете, демоните и злите духове постоянно измъчват душите на грешниците и всичко това продължава завинаги - от Ада излизане няма.
