4 януари е световен ден на хипнозата. И да отричате нейното действие и сила, срещу вас ще се изправи една камара от хора, които могат за минута да ви опровергаят. Затова нека видим повече по темата и защо светът отделя цяла една дата от календара, за да отбележи значението на този психологически приом.
Податливостта към хипноза изисква преди всичко да се разгледа взаимодействието между вътрешните и външните условия при осъществяването на хипнозното превъплъщение, както и сравнителното изследване на същото с други форми на превъплъщение и вживяване.
Изучаването на самото хипнозно състояние налага най-вече изследване на естеството на психологичните и физиологичните промени, получени чрез един или друг от използваните методи в сравнение с други промени на дейността на съзнанието, предизвикани от други фактори и методи.
Това, което е специфично за възприемчивостта към хипноза, зависи от много фактори в човешката същност. Било то повърхностно или напротив - твърде задълбоченото превъплъщение, в едно или друго състояние зависи от множество състояния, от които по-често се разглеждат неправилно само външните.
За да се определи до каква степен човек е податлив на хипноза, се поставят най-малко няколко общи въпроса:
- Кои са мотивите, осъзнати или не от пациента, за да иска да промени моментното си състояние?
- Кои са факторите, които улесняват установяването на договора между конкретния човек и източника на влияние върху неговото поведение?
- Кое е специфичното за системата на подтикване за улесняване на превъплъщението?
- Кои са основните психофизиологични процеси, развивани от тази система?
По принцип, доскоро бяха открити твърде малко значими връзки между степента на податливост към хипноза и други качества на личността.
Категорично се знае, че има определена взаимовръзка между податливостта към хипнозно състояние и въображението и творчеството на конкретния човек.
Това е основната изходна позиция, от която тръгват изследванията върху човешката склонност на всеки един от нас да премине в едно друго ментално, дори физическо състояние.
Американският психолог Шор смята, че през живота си всеки от нас се запознава с опита на околните, обобщава своя натрупан опит, създава своя единна система от принципи за подражание и ориентиране и т.н., което е нещо естествено, често несхващано от човек като специфичен модел на поведение.
Ролята на хипнозата се разглежда като частна форма на промяна на този установен модел.
Вижте и още любопитно за хипнозата.
