Живял преди много години мъдър философ. Той бил стар, но все още имал енергията да обучава на търпение и разсъдливост своите ученици. Един ден, при поредния си урок, той завел младо момче пред приказен лабиринт от храсти и му заръчал да намери сам изхода.
Младежът тръгнал напред с бодра крачка, но скоро осъзнал колко трудна е задачата му. Накъдето и да се запътел, срещал преграда. В един момент се изморил, слънцето го напекло, сгушил се в храстите и заспал.
Когато по-късно бил събуден от наставника си, целият почервенял от срам.
– Прощавай, учителю! Исках да изпълня задачата ти, но не успях. Лабиринтът се оказа прекалено труден и не се справих! – проплакало момчето.
Тогава мъдрецът му дал знак да го последва. Двамата се изкачили на близкия хълм и погледнали лабиринта отдалеч.
– Сега, младежо, виждаш ли къде се намира изходът на лабиринта? – запитал учителят.
– Разбира се, отвисоко всичко се вижда много по-ясно! – зарадвало се момчето.
Мъдрецът се усмихнал и рекъл:
– По същия начин е и с трудностите в живота. Когато се вглъбяваш в проблемите, не виждаш решението. За да си помогнеш, трябва да се абстрахираш от случващото се. Погледнеш ли отдалеч нещата, ще придобиеш представа за цялата картина и ще видиш бързо как да постъпиш най-правилно.
